— Нямам любовница — изпъшка Матю, опитвайки се да запази самообладание. — Ти си единствената жена, от която имам нужда. Хайде, любов моя, ще ти трябва нещо повече от слабите ти сили, за да ме спреш.
— Много си сигурен в себе си, нали? — изръмжа Лили, опитвайки се да прогони от ума си всички великолепни усещания, които Матю пораждаше в нея.
Решавайки да не отговаря, той леко се отмести и пъхна ръка помежду им, придвижвайки се безпогрешно към къдравите червеникави косъмчета на мястото, където се срещаха бедрата и. Само за няколко бездиханни секунди той намери това, което търсеше, малката пъпка, където започваше удоволствието. Потърквайки я нежно с пръст, Матю зачака ахването на Лили, преди да каже:
— Не в себе си съм сигурен, любов моя, сигурен съм в тебе. Знам всичките ти чувствителни места и знам кое ти доставя най-голямо удоволствие.
Сякаш за да докаже думите си, той се плъзна надолу по тялото й и замести пръста с устата си. Колкото и да искаше, Лили не можа да овладее тръпката, която разтърси тялото й.
— Господи, мразя те! — извика тя, извивайки гръб, за да му даде повече достъп.
Матю вдигна глава и се усмихна.
— Знам това, любов моя. Не съм сигурен, че ще мога да го понеса, ако ме обичаш.
После той сведе глава и продължи нежното мъчение. Излязла извън границите на човешкото търпение, Лили сграбчи тъмната му коса и го задържа плътно до себе си, докато той я тормозеше с грапавината на езика си.
Когато я усети, че се люлее на ръба на екстаза, той вдигна глава и запита:
— Искаш ли да спра, мила?
Объркване овладя ума на Лили. Да спре? Искаше ли той да спре сега, когато тялото й трептеше от желание и кръвта кипеше във вените й? Отвори уста да му каже какво точно иска, но думите заседнаха в гърлото й.
Проклет да е! Проклет да е!
— Да! Не! О, господи, не спирай, не сега, не мога да го понеса!
— И аз не бих могъл да го понеса, любов моя — призна Матю, докато вдигаше краката й на раменете си, за да проникне с тласък в нея.
Задавен вик излезе от гърлото на Лили.
— Никога няма да ти го простя — изпъшка тя, преди разумът да я напусне.
В следния миг тя се отдаде на умелите му ласки, отговаряйки на тласъците му, докато ръцете й откриваха отново гладката мускулеста плът на гърба и седалището му.
Беше едновременно рай и ад. Чисто мъчение. Беше великолепно. Тя го обичаше, мразеше го. Искаше това да продължи безкрайно.
Краят дойде в ослепителен блясък на раздиращи усещания, които разтърсиха вселената.
Матю не помръдна, докато не омекна и се изплъзна от нея. Търкулна се по гръб, чакайки сърцето му да спре да тупти така диво и дишането му да си върне естествения ритъм. Стресна се, когато Лили скочи и се зае да навлича дрехите, които той беше свалил преди малко от нея.
— Какво, по дяволите, правиш?
— На какво ти прилича?
Когато се облече, тя издърпа сламеника възможно най-далече от койката му и легна.
— По дяволите, Лили, глупаво е да си създаваш неудобства, когато това легло е достатъчно голямо за двама ни.
— Тази каюта не е достатъчно голяма за двама ни — отвърна тя нацупено. — Не искам да ме докосваш, Матю. Не вярвам на тялото си. Ти си твърде опитен; знаеш точно как и къде да ме докоснеш, за да ме накараш да те искам. Но няма да се случи втори път.
— Ти си най-проклетата жена, която някога съм срещал — нападна я вбесено Матю. — Цялата тази работа отиде твърде далече.
— Съгласна съм. Просто искам да се върна в Ню Орлиънс, където не можеш да ме накараш да кажа неща, които не мисля.
— Ти ме обичаше някога.
— Това беше, преди да разбера, че пак спиш с Клариса.
— По дяволите! Не спя с Клариса. Какво трябва да направя, за да ми повярваш? Можех ли да се любя с тебе така, както го направих, ако имах любовница?
— Ти си силен и мъжествен, Матю, способен си да доставиш удоволствие на повече от една жена.
Матю изруга яростно.
— Ще се върнеш ли в леглото?
— Не.
Тя се обърна с гръб към него, опитвайки се да не му обръща внимание.
Изведнъж той се извиси над нея, разкрачил широко нозе, сложил ръце на кръста, с потъмняло от гняв лице.
— До гуша ми дойде от глупости, повече не мога да понеса. Най-напред те намирам, че няколко дни живееш сред екипажа ми, излагайки се на неописуема опасност, после трябва да те спасявам от мачтата. Когато разбрах, че не става дума за някое хлапе, а за собствената ми съпруга, дощя ми се да те набия. Часове ми трябваха, за да се успокоя. Този път стигна твърде далече. Махай тия мръсни дрехи и лягай в леглото.
Това беше заповед, а не молба.
Лили беше виждала Матю ядосан и преди, но никога толкова вбесен. Много пъти в миналото го беше докарвала до ярост; сега за първи път се почувства застрашена. Не мислеше, че той би малтретирал жена, но тъй като за всяко нещо си има първи път, тя прояви достатъчно разум, за да разбере кога да сдържи езика си, и усети, че този момент е дошъл. Не искайки да се приближава към границите на самообладанието му, Лили стана от сламеника, хвърли му унищожителен поглед и започна да съблича дрехите си. Голото му тяло реагира бурно, докато я гледаше как се съблича, но не помръдна и на инч, преди тя да остане съвършено гола.