— Ще обещаеш ли да не ме докосваш? — осмели се да запита Лили.
Изглеждаше толкова красива, застанала предизвикателно пред него, облечена само в мантията на голотата си, че ако Матю не беше толкова ядосан, щеше да я вземе в обятията си и отново да се люби с нея.
— Щом така трябва. Защо ми е да те насилвам, щом има толкова желаещи жени? Взех да се уморявам от игрите ти. Влизай в леглото.
Лили изфуча сърдито, но се вмъкна в леглото и придърпа завивките до брадичката си. Матю легна до нея, обърна се с гръб и се замоли да заспи. За нещастие, тялото му толкова силно усещаше топлината на Лили, притиснала се до него на тясната койка, че не можеше да се отпусне. Сънят стана лукс, който му се изплъзваше през по-голямата част от нощта. Лили беше твърде изтощена, за да устои на примамката на така жадувания сън, и почти веднага се унесе. По едно време през нощта, когато Матю я притегли в обятията си, тя въздъхна и се сгуши в топлината на тялото му.
Матю вече беше се събудил и излязъл, когато Лили отвори очи на следващата сутрин. Слънцето грееше ярко през илюминатора и тя различи в далечината тънка ивица земя. Беше се вече измила и облякла, когато Матю се върна по-късно сутринта в каютата. Носеше поднос с храна и го тръсна нетърпеливо на бюрото си. Рискувайки да погледне към него, Лили забеляза, че лицето му още беше сърдито и явно гневът от снощи още не беше минал. Когато най-накрая насочи вниманието си към нея, изражението му стана още по-мрачно.
— Идването ти на борда наруши графика ми и предизвика смущение сред екипажа. Вече казах на хората за малката ти игра и никак не им хареса, че си ги подвела да те помислят за младо момче, тръгнало на първото си морско пътешествие. Плешивия не може да се примири, че е допуснал да заповяда на жена да се катери по мачтата. Мислел, че изпълнява задълженията си, да научи момчето на морския занаят.
— Аз… съжалявам — изрече искрено Лили. — Нямах намерение толкова дълго да се прикривам. Нямаше, ако ти не беше…
— Не го казвай, Лили — предупреди я Матю със суров глас. — Нямаш представа какво се е случило в действителност в тази каюта между мене и Клариса, затова, докато не приемаш думата ми за станалото, отказвам да го обсъждам с тебе.
Лили преглътна конвулсивно, после умело смени темата.
— Ню Орлиънс ли се вижда там, в далечината?
— Не, това е едно от островчетата край Флорида, където трябва да се срещнем с Дик Марлоу и „Лейди Хоук“. Не исках да го тревожа, като не дойда навреме на срещата, и понеже бяхме наблизо, реших първо да се срещна с него, а после да те откарам в Ню Орлиънс.
— О!
Тя се обърна и загледа през илюминатора. Усещаше как втренченият му поглед прогаря гърба й и се запита дали е ядосан, задето се е промъкнала тайно на кораба, или задето не иска той повече да я докосва. Може би и двете, реши тя.
Матю искаше да я разтърси, докато зъбите й задрънчат и си възвърне здравия разум. Не знаеше ли, че обича само нея? Защо не желаеше да повярва, че между него и Клариса вече няма нищо? Жени, помисли той, изръмжавайки недоволно. Бяха упорити, капризни и все трябваше да ги уверяваш в нещо. Беше сметнал, че Лили е различна. На повечето им липсваше смелост, но тя като че ли я имаше в излишък. Много жени просто биха приели покорно любовницата и биха били щастливи да им се спестява физическата страна на брака. Страстта на Лили беше приятна изненада. Горчиво съжаляваше, че й беше казал, че няма намерение да й бъде верен, но старите навици се изкореняваха трудно. Както излизаше, той не беше изневерявал на Лили нито веднъж. Но да я убеди, че е така — това беше съвсем друго нещо. Точно сега й беше прекалено ядосан, за да се опитва да го направи.
— Можеш да отидеш горе, когато искаш — каза Матю, когато Лили продължи да гледа през прозореца. — Но бъди готова да се сблъскаш с неодобрението на екипажа. Никак не им харесва да ги правят на глупаци. И понеже нямам женски дрехи на борда, ще трябва да се справиш с тези, които имаш.
— Ще се справя — каза Лили, хвърляйки непокорен поглед през рамо.
Матю кимна и се обърна, излизайки от каютата с гневни, дълги крачки. Лили едва не припадна от облекчение. Беше истинско мъчение да стои в една стая с него. Той умееше да обърква мислите й и да кара тялото й да реагира независимо от ума. Тя трябваше всяка минута да бъде нащрек, иначе той щеше да се възползва от пея. Тази мисъл я изплаши. Когато станеше дума за Матю, волята й угасваше.