Очите на Клариса веднага грейнаха, бръчките по челото й изчезнаха и тя с радост тръгна с Анди Калдър, дарявайки го със съблазнителна усмивка.
След няколко минути капитанът се появи отново на палубата и в сините му очи ясно се четеше възхищение и намек за нещо друго, може би предусещане.
— Клариса Хартли с всичко, за което някога съм си мечтал, дори повече — отбеляза той с ясно видимо доволство. — Сигурен ли си, че знаеш какво правиш?
Матю се ухили хлапашки.
— Ти не познаваш Лили! Никога не съм бил по-сигурен за нещо в живота си. Клариса Хартли е изцяло твоя, Анди. Предстои ти дълъг път, но ако познавам добре Клари, подозирам, че никак няма да ти бъде скучно. Щом се свести от шока и гнева, бъди сигурен, че ще осъзнае редкия си късмет, че ти си до нея, за да я утешиш.
— Ще направя всичко, което ми е по силите, за да я задоволя — ухили се Анди.
Наклони глава и извъртя очи, подсказвайки, че знае какво точно й е нужно на Клариса, за да бъде щастлива. Матю се засмя възхитено.
— Точно това си и представях. Репутацията ти пред жените е легендарна, именно затова те избрах. Ти и Клари трябва да се спогодите.
Матю се обърна и закрачи по дъската към брега. Анди го последва.
— Сбогом, Матю, ще се погрижа „товарът“ ти да пътува безопасно и приятно.
— Късмет, Анди, „товарът“ е изцяло той. Когато стигнете в Калифорния, погрижи се Клариса да получи това — и той му подаде кесия, пълна с монети. — Тя не го заслужава, но не бих искал да мизерства.
— Не се тревожи, Матю, подозирам, че когато стигнем края на пътуването; Клариса Хартли дори няма да си спомня името ти.
Двамата си стиснаха ръце.
— О, впрочем, споменах ли, че Клари сега е в леглото и очаква „любовника“ си? Ако бях на тебе, щях да оставя кораба на първия помощник и щях веднага да отида при нея. Тя става нетърпелива, когато я оставя да чака твърде дълго.
Смехът на Матю остана да ехти дълго, след като той самият изчезна в тежката сива мъгла, надигаща се откъм морето.
След тридесет минути „Гордостта на Хоук“ беше само петънце на далечния хоризонт, когато капитан Андрю Калдър тихо влезе в затъмнената каюта на Клариса хвърли дрехите си и се плъзна гол между хладните чаршафи. Никакви думи не бяха казани, когато една ароматна, разгорещена плът го обгърна и приветства. Изгубвайки се в чувственото удоволствие на тялото й, Анди благодари на Матю Хоук, че беше направил това възможно, и на съдбата, задето Калифорния се намираше толкова далече. В удобната мрачина на леглото Клариса се отдаде изцяло на горещите ласки и пламенните целувки на мъжа, за когото предполагаше, че е Матю Хоук. Не беше знаела, че Матю може да бъде толкова страстен, толкова невероятно реагиращ и така настоятелен в жаждата си. Нямаше да мине много време и на Клариса щеше да й бъде все едно, когато разбереше, че мъжът, който се любеше така страстно и диво с нея, не беше Матю Хоук, защото Анди Калдър беше опитен любовник, знаещ много начини да задоволява жените и да им доставя удоволствие.
Това беше странно начало, но се случваха и далеч по-странни неща. Матю беше направил добър избор. Клариса Хартли беше жена с късмет.
Матю мина на пръсти през тъмната къща и влезе тихо в спалнята, където Лили спеше на едно кресло. Сега, както предполагаше, „Гордостта на Хоук“ вече беше на път към западното крайбрежие и Анди Калдър намираше приятно занимание в леглото на Клариса. Беше се отървал от нея и това беше най-важното. Сега остатъкът от живота му щеше да бъде посветен на Лили и на тяхното дете — или деца, ако се случеше да им се родят и други в бъдеще, — и той не можеше да бъде по-доволен.
Пеньоарът и нощницата с мек пастелен цвят едва прикриваха сладките извивки на тялото на Лили, а яркочервените й къдрици се спускаха по ръчката на креслото в красиво безредие. Матю я взе нежно на ръце, положи я в средата на леглото и свали пеньоара й. Бързо се съблече и легна до нея. Изтръгвайки се от паяжината на съня, Лили отвори очи и въздъхна, когато почувства твърдото тяло на Матю да се настанява до нея.
— Толкова се молих да се върнеш.
— Не ми ли вярваше? — запита Матю, изненадан, че тя се е съмнявала в него.
— Аз… да, вярвах ти, Никога повече няма да се усъмня в тебе. О, Матю, толкова те обичам!
— Обещах ти вечността, любов моя, и дойдох до заключението, че може би ще те обичам повече от винаги.
— Ще ми кажеш ли сега къде беше? И какво се случи между тебе и Клариса?
— Ще ти кажа всичко, любов моя — увери я Матю, за момент разсеян от вида на изкусителните бели, твърди гърди, виждащи се под деколтето на нощницата й. Докато говореше, той започна леко да я гали, от тесните рамене до копринената дължина на бедрата. — Нищо не се е случило между мене и Клариса. Този следобед уредих пътуването й на борда на „Гордостта на Хоук“. Тя отива в Калифорния.