Матю замръзна, очите му станаха толкова тъмни и застрашителни, че Лили трепна.
— Само опитай, Лили, и ти обещавам, че последиците няма да ти харесат.
Отблъсквайки ръката й от тялото си, той навлече дрехите си и излезе от каютата, оставяйки я озадачена и изплашена. Какво беше направила? Нима беше събудила чудовището у Матю Хоук, отказвайки да изпълни съпружеските си задължения към него? Нима всички мъже бяха властни, егоистични създания, които тормозят съпругите си и ги карат да обслужват нуждите им, независимо дали те искат или не? Може би тя беше твърде млада и наивна, за да знае, но Матю нямаше да получи от нея нищо, което тя да не иска доброволно да му даде.
След два дни щеше да стане на осемнадесет години и вече нямаше да бъде дете, което си фантазира да се омъжи за своя принц и да язди щастливо с него към залеза. Тя бе жена, надраснала тези мечти, които животът беше разтърсил посредством реалността на един нежелан брак със съпруг, който мислеше, че притежава тялото и душата й.
Лили се надяваше тази вечер Матю да не се върне, затова се опита да се отпусне и да заспи отново. Но точно когато очите й се затвориха, споменът за твърдото тяло на Матю изплува в съзнанието й и я разсъни. Той беше великолепен, помисли тя, шокирана от посоката, в която бяха я отвели мислите й. Солидни кости и мускули, нямаше нито една унция излишна плът по стройното му тяло. Тя знаеше какво имат мъжете, но и в най-дивите си сънища не си го беше представяла с такива огромни размери. Всички мъже ли бяха толкова щедро надарени, запита се тя. Някак си се съмняваше. Матю не беше като повечето мъже. Беше едър и внушителен. Когато ръката й го държеше, тя едва можеше да го обгърне. Какво щастие, че му беше отказала, помисли тя светкавично, защото сигурно щеше да я разкъса. Мислите й я държаха будна много повече, отколкото би искала, защото повечето от тях бяха за Матю и как беше изглеждало голото му тяло, и как го беше почувствала.
Матю се разхождаше по палубата, прекалено разярен, за да се прибере в каютата при Лили. Нямаше начин да легне до нея и да не я похити. Тя беше негова съпруга, за бога, неин дълг беше да му се подчини! Когато го беше хванала в ръката си, само безпомощният й поглед му беше попречил да запретне нощницата над главата й и да се вмъкне в нея, и да я люби, докато тя не го замоли за милост. Лили беше толкова млада и невинна, и напълно неопитна с мъжете. Не знаеше нищо за удоволствието от една страстна връзка. Той може и да беше безсърдечен негодник, но в никакъв случай нямаше да изнасили съпругата си и завинаги да я отврати от физическата страна на брака. Но по един или друг начин щеше да я има, и то както той пожелае, обеща си твърдо Матю.
Облягайки се на перилата, той изстена от съвсем истинска болка. Още беше възбуден, още беше обзет от настойчивото желание да се люби с Лили.
— Какво има, скъпи, боли ли те?
Матю се извърна и хвърли свиреп поглед към Клариса, която се беше приближила съвсем тихо и сега стоеше до него.
— Ти! Защо ми правиш напук?
Макар да не му хареса, че я вижда, поне беше облекчен, че може да излее гнева си върху някого.
— Връщам се в Бостън, точно както ме посъветва — каза Клариса, широко отворила очи в привидно невинно учудване. — Не е ли странно, че двамата сме избрали един и същи кораб, за да отпътуваме от Англия?
— Повече от странно е, Клари, направо е подозрително. Никога няма да ме убедиш, че е било съвпадение. Какво се надяваше да спечелиш?
— Ами нищо, скъпи, освен може би да си докажа, че това малко момиченце, за което си се оженил, не е достатъчно за тебе. Права съм, нали, скъпи? Трябва ти жена тази нощ, нали? Истинска жена, не дете, което не знае какво харесват мъжете. Знам, че днес си се оженил и тази вечер е брачната та нощ. Умори ли се вече от нейната неопитност?
Клариса стоеше толкова близо до него, че пълните й гърди се опираха плътно в неговите. Когато Матю изстена тихо, тя посегна между краката му, доволна, че го намира твърд и възбуден. Винаги му беше действала много силно и тази нощ не беше по-различно, помисли тя самодоволно.
— Ти ме искаш, Матю. Дори вече да си спал с твоята малка девственица, още ме искаш.
Матю наистина имаше нужда от жена… отчаяно. Но не Клариса. Искаше съпругата си и сладкото й, недокоснато тяло, а не презрелите прелести на Клариса.
Ако Лили отказва да има нещо общо с мене, защо да не се възползвал от това, което Клариса така щедро ми предлага, обади се един глас вътре в него.
Защото нищо друго освен Лили няма да те задоволи, отвърна същият глас.