— Не и този път, Клари — отвърна със съжаление Матю. Никога не беше помислял, че ще доживее деня, когато ще отхвърли сексуалните услуги на Клариса. Или пък на която и да било привлекателна жена.
Тъмните очи на Клариса блеснаха предизвикателно.
— Какво ти е направила Лили, Матю? — изсъска тя през зъби. — Никога не си ми отказвал. Знаеш какво мога да направя за тебе, как мога да те накарам да се почувстваш. Ами обещанието ти, че нищо между нас няма да се промени след женитбата ти? Преди да заминеш от Бостън, ми се закле, че ще продължим както и преди!
— Не ме притискай, Клари — изфуча сърдито Матю. — Още съм ти бесен, че си купила билет за „Горделивата“, като знаеш, че ние с Лили също сме тук. Дръж се далече от нас по време на пътуването. Ще поговорим пак, когато слезем в Бостън.
Обърна гръб и се отдалечи. Ако погледът на Клариса беше кама, неминуемо щеше да го убие.
Лили вече беше станала и се беше облякла, когато Матю се появи в каютата. Нямаше представа къде с прекарал нощта и беше твърде горда, за го пита. И той не й даде никакво обяснение. Поздрави я намусено и веднага започна да съблича изпомачканите си дрехи. Когато Лили разбра, че той смята да се мие в нейно присъствие, се извини и излезе от каютата. Подигравателният му смях и мрачният му поглед я последваха до вратата. Тя се заразхожда по палубата, треперейки в студения ветровит ден, докато Матю излезе при нея и двамата заедно отидоха в салона за закуска.
Лили с удоволствие забеляза, че тайнствената мургава жена я няма. Все по-ясно й ставаше, че тя и Матю се познават, но тъй като нямаше никакви доказателства, не можеше да го обвини в нищо. Може би само си въобразява, разсъди тя, насочвайки вниманието си към храната в чинията, изключително добре приготвена като за корабно меню. Внезапно си спомни за гневния му отговор от снощи: „Не очаквай да ти бъда верен“. Беше влязла в този брак почти без нищо да очаква, а сега трябваше да прибави още едно нещо към нарастващия списък с неща, които не биваше да очаква от съпруга си. Вярност. Нима с отказа си да сподели леглото й се беше лишила от правото да го съди или да изисква верността му, запита се тя унило.
Докато дните идваха и си отиваха, все така еднакви и скучни, Матю нито веднъж не показа склонност или желание да сподели леглото на Лили. След първата конфронтация той използваше каютата само за да сменя дрехите си и да се къпе. Заради приличието двамата се отнасяха един към друг любезно и с уважение, когато общуваха с другите пътници, но насаме се разминаваха като двама непознати. Лили често мислеше за замайващите усещания, които Матю беше събудил у нея, когато я докосваше, но разсъди, че ако той наистина я искаше, нямаше да се откаже толкова лесно, когато тя се възпротиви.
За Матю пътуването започна да се превръща в кошмар. Понеже съпругата му отказваше да легне с него, той намираше за странно и смущаващо нежеланието си да се възползва от чаровете на Клариса особено когато подканващите й погледи му даваха съвсем ясно да разбере, че тя е готова и копнее да го задоволи. Това беше толкова необяснимо и така подкопаваше либидото му, че той започна да се съмнява в собствената си мъжественост. Странно, но той желаеше тъкмо своята съпруга: свежата, млада Лили, чието крехко, стройно тяло го примамваше като забранен плод от райската градина. Дали не я искаше толкова много, защото тя не го допусна до себе си, питаше се той. Матю никога не беше си и помислял, че ще дойде ден, когато ще отхвърли презрялата прелест на Клариса. След пет години може би връзката им вече се беше изчерпила, отсъди той с любопитна липса на съжаление.
Не че беше готов да се установи и да живее като женен мъж, призна си веднага Матю. Имаше да воюва, да печели битки, а ако отдадеше цялото си време като съпруг на тази жена-дете, за която се беше оженил, нямаше да спечели нищо точно в този период от живота си. Колкото до любовта, той се съмняваше, че тя съществува в пътния смисъл на тази дума. Обичаше да прави любов, обичаше морето, чувството, което му даваше властта, но никога не беше казвал на някоя жена, че я обича, и сериозно се съмняваше, че някога ще го стори. Сещаше се само за думи като желание, жажда, сексуална възбуда и страст. За него тези прости изрази описваха възможно най-добре онова, което се разиграваше в сърцето му. Докато не получеше доказателство, че любовта съществува, той отказваше да подведе която и да било жена с такава фалшива дума.
Бурята бързо набираше сила. На Лили й се струваше, че пухкавите бели облачета, плуващи но сивкавото небе, с всяка изминала минута се превръщат в тъмни кълба, застрашително раздуващи се над притъмнелия хоризонт, прорязван от стрелите на светкавиците. Пронизвана от смразяващия костите вятър, тя наблюдаваше като омагьосана как морето се издига и спада, заливайки с пяната си хлъзгавата палуба. Матю помагаше при платната и тя знаеше, че трябва да се прибере в каютата си, но не можеше да откъсне очи от смайващата гледка на развълнуваното море, разпенено в безкрайна ярост. Суровата, необуздана стихия я омагьосваше, напомняйки и за тъмните, експлозивни сили, криещи се зад мрачната физиономия на Матю.