— Слез долу! Опасно е да стоиш тук.
Матю беше на една крачка зад нея и Лили се обърна да го погледне, хващайки се за перилата, за да намери опора.
— Ще сляза, когато ми се прииска — отвърна предизвикателно тя.
Не бяха си говорили няколко дни и тя нямаше да му позволи да й заповядва, въпреки факта, че студената суграшица се беше превърнала в леден сняг. Изненада се, че той с загрижен за безопасността й. Ако някоя вълна я сметеше през борда, парите й щяха пак да си бъдат негови.
— Ти стоиш на палубата, защо и аз да не стоя?
Лицето му беше като буреносен облак, когато я вдигна на ръце и я понесе към стълбата.
— Морето е моята професия, моят живот. Мога да се грижа за себе си, но не и ако се тревожа за тебе. — Изведнъж сред дивия вой на надигащата се буря долетя един глас, който викаше името на Матю. — Имат нужда от мене — каза той и остави Лили на горния край на стълбата, която водеше надолу към каютите на пътниците. — Слез долу, Лили, говоря напълно сериозно.
И той изчезна в полегатите ледени струи на дъжда, който обливаше палубата в непрестанни поройни пристъпи.
Лили предпазливо пристъпи напред, търсейки първото стъпало, но все по-сгъстяващата се тъмнина не й позволяваше да види добре тясната стълбичка. Когато корабът се залюля, тя се блъсна в перилата и си пожела да не беше проявявала такова упорство и да се беше върнала в каютата си, преди бурята да се бе засилила. Изправи се и започна полека да слиза, но корабът пак подскочи, а после се наклони рязко. Лили стисна отчаяно перилата, но нещо или някой я блъсна и тя се претърколи в тъмното, размахвайки ръце, а викът й потъна сред воя на вятъра. Тупна долу и изпадна в несвяст.
5
След два дни Лили полека отвори очи и намери Матю да седи до нея, с тревожно и притеснено изражение на лицето. Дъхът спираше в гърлото му, когато изрече:
— Слава на бога! Разболях се от притеснение. Как се чувстваш, Лили?
Тя само изстена с едва чут глас. Матю се наведе към нея загрижен.
— Къде се удари? Корабният лекар ме увери, че нямаш счупени кости. Имала си дяволски късмет, малката ми.
Ръцете на Лили докоснаха предпазливо главата й, сякаш за да се увери, че още е на раменете й.
— Главата ми — оплака се тя. — Боли ме. Какво се случи?
— Надявах се та да ми кажеш.
— Не… не си спомням. Последният ми спомен е как тръгнах към каютата, както ти ме помоли.
— Може би си пропуснала спънало в горния край на стълбата, когато корабът се е наклонил, и си паднала долу — предположи Матю. — Явно си лежала там часове наред, преди да те намери един моряк, който проверявал как са пътниците след затихването на бурята.
— Колко време съм била в безсъзнание? — запита Лили. Струваше й се, че са минали само няколко минути, но можеше и да са часове.
— Два дни.
— Два дни! Не е възможно — възрази Лили. — Кой се е грижил за мене?
— Аз.
Тя ахна и се извърна настрани. Бузите й бяха станали толкова червени, че сякаш горяха. Представи си всичките лични неща, с които е трябвало да се справя Матю. Дали я е докосвал интимно? Дали я е галил, докато тя не е можела да се защитава? Дали си е позволявал волности с тялото й, каквито беше възнамерявала да не допуска? Надникна под завивките и видя, че е облечена в бялата си нощница. Матю ли я беше съблякъл?
— Нямах нищо против — каза той с доволна усмивка. Гласът му прозвуча дрезгаво и Лили трепна, съзирайки жаждата в очите му.
Матю едва не беше полудял, когато откриха Лили в безсъзнание в долния край на стълбата. Когато лекарят я прегледа и каза, че има леко сътресение, Матю не пожела да я повери на грижите на чужди хора. Няколко добронамерени пътнички бяха предложили услугите си, но той им благодари и заяви, че лично ще се грижи за съпругата си. През двата дни, когато беше лежала в безсъзнание, Матю почти не беше спал, вършейки всички работи, свързани с грижите около болен човек, без нито веднъж да се оплаче.
Беше я къпал така нежно, както се къпе бебе.
Беше я докосвал.
Кожата й беше нежна като кадифе и той едва се въздържаше да не направи нещо повече, отколкото само да успокоява нежната повърхност на плътта й.