Искаше да я гали отвътре. Искаше да се зарови дълбоко в нея и да я накара да извика от сладка болка.
Искаше да я люби.
— Ще се оправя ли? — запита Лили, изтръгвайки Матю от чувствените му мечти.
Необходимо беше да призове всичките си мисли и да ги върне в руслото на порядъчността. Чувстваше как набъбва и пулсира и тъжно помисли, че вече е свикнал с това състояние през изминалите няколко седмици.
Това състояние му беше извънредно чуждо и не можеше да го понася.
— Лекарят, каза, че си получила сътресение — изрече той накрая. — Един-два дни на легло и ще оздравееш.
Прогнозата на лекаря се оказа вярна. След два дни Лили се почувства много по-добре и отново беше готова да се изправи пред света. Учудваше се колко снизходителен беше станал Матю след инцидента и в следващите дни се държеше доста неуверено с него. Беше му благодарна за грижите, но бе и съвсем сигурна, че има нещо наум. Често го хващаше да я поглежда с очи на изгладнял вълк. Каквото и да означаваха тези погледи, на Лили това никак не й харесваше. Той дори настоя да спи в леглото до нея, макар, за негова чест, да не предприе никакви опити да я съблазни. Но това, че той спеше до нея, не само я притесняваше, а я и тревожеше. Тя не му вярваше.
В деня, когато Лили излезе да се разходи на палубата, Матю тръгна с нея. След половин час той реши, че разходката като за първи ден е достатъчна, и я насочи към каютата.
— Още не ми се прибира вътре, Матю — протестира Лили. — Толкова е хубаво навън и слънцето ще ми подейства добре.
— Слънцето няма значение за онова, което съм намислил.
Гласът му беше нисък и дрезгав, лицето му — напрегнато в някакъв вътрешен конфликт, който повече не можеше да контролира.
— Матю, недей!
Лили знаеше какво точно смята да направи той и нямаше да му позволи да действа на своя глава. Но неговата решимост и увереност като че ли подсказваха нещо съвсем различно, когато той леко я поведе надолу по стълбата и влязоха в каютата. Затвори вратата и се обърна към нея. Гласът му беше пресипнат от жажда, очите му искряха, тъмни от предчувствие.
— Това продължи вече много време, Лили.
— Не знам за какво говориш — възрази тя, обръщайки му гръб.
— Грижих се дни наред за тебе. Всеки път, когато те докоснех, изпитвах повече болка, отколкото ако бях попаднал и в най-мрачния пъкъл. Страдах повече, отколкото изобщо някога съм страдал, и трябваше да се извръщам, за да не стана на пепел. Ти си моя съпруга, за бога! Време е да постъпиш като такава.
— Това не е нормален брак — отбеляза Лили, отказвайки да се изправи срещу него и срещу неукротимия му гняв.
— Ако не си забелязала, аз съм нормален мъж! — изкрещя Матю, вече изпаднал в бяс. — И се надявам ти да си нормална жена. — Той сграбчи ръката й и я обърна към себе си, стряскайки я с хищната си усмивка. — Ако бракът не бъде консумиран, има основания да се анулира. Такъв е законът.
— Анулирането ме задоволява напълно — заяви предизвикателно Лили.
Поради някаква необяснима причина усмивката на Матю я плашеше повече от гнева му.
— А мене не ме задоволява, Лили — каза той, привличайки я към твърдата стена на гърдите си. — Този брак е истински. Не съм монах и със сигурност нямам намерение да става такъв, само защото съм се оженил за едно дете, което е твърде незряло, за да спази брачните си клетви.
— Не… незряло ли? — заекна Лили. — Ако клетвите ни означават нещо за тебе, нямаше да ме дразниш, казвайки, че никога не си смятал да ми бъдеш верен. Няма ли на кораба някоя жена, която да утоли жаждата ти?
Матю изскърца със зъби вбесен. Какво беше това у Лили, което го караше да иска да я удуши и в същото време да се люби с нея? Защо тя проявяваше такова непоносимо упорство? Сега разбираше защо Стюарт Монтегю толкова е искат да се отърве от буйната си дъщеря. Но ако я оставеше сега да вземе връх, повече никога нямаше да може да я контролира.
— На борда има много жени, които на драго сърце биха ме задоволили — изръмжа той през стиснатите си зъби.
— Добре! Имаш позволението ми да спиш с тях колкото ти се иска!
— Не ми трябва твоето позволение. Ако исках друга жена, щях да я имам! Но поради някаква причина, която не мога да проумея, искам тебе. Наречи ме глупак, но не се опитвай да променяш решението ми. Искам тебе, Лили Хоук.
Той сведе глава и намери устата й.
Лили се помъчи да го отблъсне, но той задържа главата й, без да й позволява да помръдне, докато устата му търсеше нейната, отначало нежно, а после свирепо и настоятелно. Той дразнеше ъгълчетата на устата й с върха на езика си, облизвайки сладката им пълнота с бавно наслаждение. Задавен протест се надигна в гърлото й, но той не му обърна внимание, а целувката му стана по-дълбока, езикът му навлизаше властно в устата й, докато не усети как самообладанието му започва да се разклаща. Едва не изпусна нервите си, когато Лили са притисна към него и изстена.