Гърдите му се надигаха, дъхът му излизаше на големи, задавени тласъци, когато прекъсна целувката, страхувайки се, че ако продължи, ще я повали на леглото и ще я похити. Не това искаше той за своята съпруга, но беше толкова възбуден, че би я взел по какъвто и да е начин. Отдръпна глава и я погледна. Очите й, подобни на топло шери, бяха широко отворени и изплашени, устата — пълна и червена от целувките му. Очите му се спряха на гърдите й, които се надигаха и спадаха под зелената коприна на корсажа. Той продължи да я гледа омагьосан, а после, изключително бавно, свали ризата си.
Видът на голите му гърди извика червенина по бузите на Лили. Тя осъзна с мъчителна яснота, че нищо няма да попречи на Матю да я направи наистина своя съпруга още тази нощ. Можеше да се бори; можеше да протестира, можеше да пищи. Матю я искаше и само чудо би могло да я спаси.
Освен ако…
— Матю, недей, не… не мога. Не тази вечер. Сега не е подходящото време от месеца.
Бузите й, вече червени, пламнаха още повече. Никога не си беше представяла, че ще каже нещо толкова интимно на някой мъж. Дори ако това е съпругът й. Но само това можа да измисли.
Матю замря и черните му очи се присвиха невярващо.
— Кога стана това?
— Д… днес — заекна тя, молейки се той да се прояви като джентълмен и да не я кара да му дава доказателства.
— Колко време, Лили? Колко време ще си неразположена?
Тя се поколеба, опитвайки се да пресметне колко време би могла да спечели с тази лъжа. Ако успееше да изкопчи една седмица, може би междувременно щеше да измисли нещо друго.
— Не ме лъжи, малката ми, добре познавам женската анатомия и физиологични функции.
— Една седмица — избъбри тя, молейки се той да повярва и да не се усъмни.
— Грешка! Давам ти три дни, Лили. Но не повече. Да не ме мислиш за глупак? Междувременно, — намекна той многозначително — може би ще си намеря някоя, която да не я е страх да се държи като жена.
Обърна се рязко и излезе от каютата.
Краката на Лили трепереха. Все пак той беше спечелил. Колко време можеше да го държи настрана, запита се тя отпаднало. Матю можеше да бъде всякакъв, но както беше казал, не бе глупак. Защо искаше точно нея, след като можеше да спи с която и да било от жените на кораба? Би се обзаложила, че онази екзотична брюнетка с готовност би се отзовала на нуждите му. И може би вече го беше направила. Нервираше я това, че жената не преставаше да ги следи с бляскавите си тъмни очи; наблюдаваше, изчакваше, любопитстваше. Макар че брюнетката не беше разменила и една дума с нея или с Матю, Лили усещаше, че тази жена би могла да й каже неща, които най-вероятно биха я шокирани.
Матю обърна лице към студените пориви на вятъра. Беше голям глупак да позволи на Лили да го измами по този начин. Желанието никога не го беше измъчвано повече, отколкото сега. Откакто беше станал зрял мъж, не беше оставал без жена повече от няколко дни, освен когато излизаше в открито море. Усещаше как ерекцията му изпъва панталоните и се учуди как Лили толкова скоро се беше превърнала в мания за него. Собствената му съпруга, за бога! Щяха ли приятелите да му се присмеят, ако разберат, че желае собствената си съпруга толкова силно, че това го обезсилва? Никога нямаше да го преживее.
— Как е жена ти, скъпи? Чух, че се е ударила много зле.
Матю веднага позна гласа й. Защо, по дяволите, Клариса трябваше да се появи точно сега, когато Лили беше превърната нуждата му в истински ад?
— Лили е добре — отвърна той с учудващо самообладание като за мъж в неговото състояние.
— Защо не си при нея? Толкова скучен ли е меденият ви месец, че така скоро изостави съпругата си? Бих се заклела, че те видях свит на дивана в салона една нощ, когато не можах да заспя и се разхождах по палубата. Сега готов ли си да признаеш, че имаш нужда от истинска жена?
— Дяволите да те вземат, Клариса — изсъска Матю през зъби. — Никога ли не се предаваш?
— Не и щом става дума за тебе, скъпи.
Тя се наведе близо до него, толкова близо, че той усети омайващия аромат на възбудена жена. Това го подлуди.
Стисна я за лактите и я завлече зад някакви бъчви, струпани на безлюдната палуба. Беше време за вечеря и пътниците вече се бяха събрани в салона, за да се насладят на храната. Навън бяха останали само вахтените и бъчвите представляваха идеално прикритие.
Клариса ликуваше. Точно този момент беше чакала. Момента, когато Матю ще признае, че има нужда от нея, че младата му съпруга не означава нищо. Тя вдигна лице към него, виждайки възбудата му, и му отговори по същия начин. Облегна се на мускулестите му гърди, жадна за целувката му и за допира на големите му ръце до плътта й. Усещаше огромната му ерекция през плата на роклята си, взе ръката му и я положи на гърдите си.