Лили излезе от каютата и се запъти към салона за вечеря. Когато видя, че Матю още не е дошъл, си намери място и започна да се храни, без да се притеснява от мрачното му изражение и напрегнатото мълчание, толкова присъщи на характера му. Надяваше се той да стои далече от нея тази нощ и всяка нощ до края на пътуването. Но знаеше, че няма да стане така. Беше заявил, че след три дни ще спи с нея, и ако дотогава не измислеше нещо, нямаше да се измъкне. Не остана да говори с другите пътници след края на вечерята, а се качи на палубата, за да подиша малко свеж въздух. Палубата беше празна и тя се запъти към перилата, изненадана колко студено и ветровито е станало времето следобеда.
Не искаше да се връща веднага в каютата си, но не искаше и да се излага на студения вятър, затова реши друго. Забеляза няколко бъчви, струпани в задната част на палубата, и сметна, че ще й осигурят закрила от вятъра, без да й попречат да се наслади на чистия въздух. Запъти се натам, забелязвайки, че едната бъчва може да й послужи като удобна седалка. С изненада чу гласове, идващи иззад бъчвите. Надникна предпазливо и едва не падна, когато видя Матю с онази брюнетка, чийто интерес към тях двамата толкова я изнервяше. Тя се облягаше на гърдите му и го гледаше в очите така предизвикателно, а ръката на Матю — о, господи! — беше на гърдите й.
За щастие никой от двамата не чу задавеното ахване на Лили, когато тя се обърна и избяга. Когато се озова в каютата си, тя се хвърли на леглото и заблъска възглавницата с юмруци, все едно беше Матю — тази невярна свиня. Очевидно я беше излъган, че не познава жената. Какво друго да очаква от един мъж, който дръзко беше заявил, че не смята да й бъде верен? И защо изобщо и беше грижа за това? Защо толкова я заболя, като го видя с друга жена.
Ръката на Матю, положена на гърдите на Клариса, трепна и тя изстена от удоволствие, когато си спомни какво имаше между тях. Той се опита да си представи нежните й бели гърди, изпълващи дланите му, пищната извивка на ханша й, податливата плът на седалището. Но не можеше да мисли за нищо друго освен за едни големи, твърди гърли с розови връхчета. Стройни, но несъмнено женствени хълбоци. Идна толкова тънка талия, че би могъл да обхване с две ръце. И двете прекрасни кълба на седалището, съвършени и твърди под натиска на ръцете му.
Лили.
Лили със златистия цвят на младостта по кадифените си бузи.
Тялото му направи своя избор по най-първичния начин, когато мъжествеността му изведнъж се сви и се отпусна. Това беше състояние, което Матю никога досега не беше преживявал. Ако Лили беше направила това с него, ако му беше попречила да се наслаждава на други жени, сигурно беше вещица и той прокле деня, в който я беше срещнал.
— Матю, скъпи — каза Клариса, дишайки тежко. — Ела в каютата ми, тук не е достатъчно уединено за това, което ще правим.
Тя беше толкова възбудена, че не усети как желанието го е напуснало, че той вече не се интересува от нея. Матю я отблъсна и изрече:
— Съжалявам, Клари, страхувам се, че тази вечер е невъзможно.
В гласа му се долавяше рязка нотка, която я стресна.
— Разбира се, че е възможно, скъпи, с тебе всичко е възможно. Кой знае това по-добре от мене?
Матю се изсмя дрезгаво. Хвана ръката й и я притисна към слабините си.
— Сега вярваш ли ми?
— О…
Смущението я остави без думи.
— Лека нощ, Клари.
— Матю, почакай. Знам какво да направя, за да ме пожелаеш. Винаги си обичал устата ми. Моля те, Матю, не се предавай толкова лесно.
— Лека нощ, Клари — повтори той, преследван от съмнения, за да има настроение да разисква смущаващата липса на желание.
По дяволите Лили!
Когато Матю не се върна в каютата тази нощ, Лили не беше сигурна дали е вбесена или изпитва облекчение. Явно той беше отишъл да прекара нощта при онази брюнетка и това би трябвало да и хареса, но само я шокира и нарани — по-дълбоко, отколкото би искала да си признае. Болката стисна сърцето й и от него не остана нищо освен празна черупка. Нейна ли беше вината за това, че Матю е разгонен жребец, който всяка нощ има нужда от жена, запита се тя. Не, но тя беше виновна, че той отиде да търси друга, отговори съвестта й. Добре, отвърна тя. Кой има нужда от него? Тя поне не трябваше да се тревожи; след три дни той щеше да се появи и да настоява да консумира брака им.