През следващите два дни Лили виждаше Матю почти само в салона за хранене. Прекарваше времето си приятно, разговаряше с другите пътници и се разхождаше по палубата. Наистина се учудваше, че всеки път, щом видеше Матю, той или беше сам, или с капитан Арчър. Като знаеше, че е мъж, който не може да мине без жена, тя очакваше да види онази брюнетка увиснала на ръката му. Нима го беше страх да не се изложи, като ухажва публично любовницата си? Лили почти беше забравила ултиматума на Матю, когато на третата вечер след вечеря той се приближи към нея и й предложи ръката си.
— Позволи ми да те съпроводя до каютата, Лили.
Изражението му не издаваше и най-лекия намек за намеренията му, ако се изключи лекото потрепване на нерва покрай челюстта му. Но Лили беше достатъчно умна, за да разбере какво иска той. Плъзгащите се движения, чувствената извивка на пълните му устни говореха достатъчно красноречиво за желанието, което бушуваше у него.
— Матю — започна тя с треперещ глас, — това е грешка.
— Грешката беше, че ти позволих да правиш каквото си искаш — отвърна сухо Матю. — Ако не искаш да правим сцени, предлагам да вървиш спокойно.
Лили погледна към другите пътници, събрани наблизо, и видя, че някои наистина ги гледат любопитно. Особено брюнетката, която точно беше свършила с вечерята си и се запътваше право към тях. Лили не разбра дали тя има намерение да спре и да ги заговори, защото Матю вече я извеждаше от салона и двамата тръгнаха по коридора, водещ към каютата. Когато влязоха, той затвори вратата и пусна резето. Запали лампата и се обърна към нея. Един мускул на челюстта му трепна и Лили усети да я пронизва тръпка на страх. Той се приближи към нея и когато тя се опита да се дръпне, усети как койката опира отзад в коленете й.
Матю протегна ръка и погали гладката извивка на бузата й. Макар че допирът му беше нежен, Лили усети плашещата сила, скрита зад невинния жест.
— Не ме докосвай — предупреди го тя.
Дъхът излезе между зъбите й като диво съскаме.
— Ти си моя съпруга. Искам те, малката ми. Отдай ми се и няма да те нараня. Искам да ти доставя удоволствие.
— Не ми трябва твоето удоволствие.
— Откъде знаеш, щом никога не си го изпитвала?
Очите му бяха тъмни и загадъчни, искрящи с пламъка на самия дявол.
Лили изпищя, изпаднала в ужас, когато той посегна и я притисна към набъбналата твърдост на тялото си. Сякаш беше в състояние на непрекъсната възбуда, още откакто се беше оженил за малката вещица. В този момент беше по-възбуден, отколкото когато и да било досега. После сведе глава и устните му намериха нейните, и той я зацелува жадно. Лили отвори уста, за да протестира, но езикът му се вмъкна вътре. Той изстена блажено, вкусвайки сладостта и. Лили пъшкаше, вече задушавайки се от липса на въздух, когато той прекъсна целувката и устата му се плъзна към яростно пулсиращата вена в основата на шията й.
— Матю, моля те, не искам това — изстена Лили, опитвайки се да овладее крехкото си самообладание. — Имаш парите ми, трябва ли да ме насилваш, за да докажеш мъжествеността си?
Сянка на гняв пробяга по лицето му, но бързо изчезна, заместена от друго чувство.
— Няма нужда да доказвам мъжествеността си, Лили. Имам нужда от съпругата си. Нито пък смятам да използвам сила.
Отново започна да я целува и въпреки съпротивата й свали роклята от раменете й и я изрита с обутия си в ботуш крак. Фустите споделиха участта й.
Матю отстъпи назад със странна светлина в очите, наслаждавайки се на гледката. След няколко непоносими минути, през които Лили като че ли изглеждаше закована на място, той я положи нежно върху меката койка. После с отмерена бавност съблече и останалите й дрехи. Когато тя остана гола, той започна да сваля собствените си дрехи.
Лили се опита да не гледа, но беше невъзможно. Толкова силен, толкова прекрасно мъжествен, с мускули, движещи се под бронзовата кожа. Мъжествеността му беше огромна, пулсираща със собствен живот, готова за нея. Плашеща. Той се отпусна върху нея и тя трепна.
Кръвта на Матю туптеше в слепоочията му, тялото му пламтеше от вкуса и аромата на жената под него. Искаше я. Господи, колко я искаше.
— Искам да бъдеш щастлива, малката ми — прошепна той срещу устата й. — Ще се опитам да не те нараня. Отвори крака, скъпа.
Свирепата жажда, която изпитваше Матю към младата си съпруга, беше нещо неочаквано. Винаги я беше искал, но не с такава настойчивост, все едно бе полудял. Лицето му беше застинало, очите — изпълнени със страст. Трудно му беше да мисли, още повече пък да се успокои, докато не я подготви да го приеме без ненужна болка.
— Защо ме искаш, след като си спал с онази брюнетка? — Матю я изгледа въпросително, тя добави: — Онази, която не сваля очи от тебе.