В мига, когато изрече тези думи, Лили си пожела да не бяха излизали от устата й.
Матю замря в пристъп на гняв.
— По дяволите, Лили, не можеш ли да разбереш, че не съм имал друга жена от повече време, отколкото бих искал да си призная? Не усещаш ли колко много те искам?
И той притисна ерекцията си към нея.
Лили прехапа устни. Честно казано, нямаше представа за какво говори Матю. Освен ако не ставаше дума за онази част от него, която беше станала толкова голяма и плашеща, че тя знаеше, че ще я убие, ако влезе в нея. Тогава почувства ръката му да се плъзва между краката й, търсейки и намирайки малката скрита пъпка, сгушена под корема й. Лили трепна, реагирайки, когато той започна нежно да масажира с меките възглавнички на пръстите си. Извиваше се и се бореше, но не можеше да избяга от пръстите му, които я възбуждаха.
Той покори устата й с целувка, а после се спусна към шията, деколтето и вдлъбнатината между гърдите. С език и зъби започна да дразни връхчетата на гърдите й, захапваше и смучеше, докато Лили извика. Вълни от изгарящ пламък забушуваха в нея и тя беше шокирана от силната си реакция спрямо нещо, което се беше надявала да избегне. Отчаяно се опита да мрази всяка минута, през която беше принудена да понася възбуждащите неща, които Матю правеше с нея, но напразно.
Свързваше ги едно парче хартия, но тя никога не беше смятала да се подчинява на страстта му. Как би могла да забрави, че той се беше оженил за нея заради богатството й? Как би могла да се примири, че ще я използва като някакво удобство и приемник на страстта му, когато не си бяха разменили нито една любовна дума? Как би могла да мисли, когато тялото й гореше от оскърбителните му ласки и устните й туптяха от опияняващите му целувки?
— Моля те, спри! Не искам това. Не те искам — извика Лили, страхувайки се, че той може да й отнеме разума, ако му позволи да продължи.
— Не мога да спра сега, малката ми — изпъшка Матю. — Отвори крака, още.
За един кратък, див миг Лили се възпротиви с цялата си сила, но после осъзна колко напразни са усилията й. Матю беше по-едър, по-силен и очевидно съвсем готов да консумира брака им. Краката й се разтвориха.
— Добре. Още не си готова, но скоро…
Пръстите му станаха по-дръзки, пъхнаха се във влажната й цепнатина дълбоко вътре в нея. Той усети стегнатата бариера на девствеността й и леко се дръпна, навлажнявайки пресъхналите си устни с върха на езика, когато почувства как го завладява невероятно вълнение. Нарочно бавно пъхна вътре още един пръст, разтягайки я, и доволен откри, че тя се овлажнява под нежния му натиск. Когато пръстите му се раздвижиха вътре в нея по най-предизвикателен начин, Лили изстена и започна да мята глава насам-натам.
— Точно така, скъпа, правиш всичко както трябва. Почти си готова. Някой ден ще ме молиш да правя това за тебе.
— Никога! — отрече разгорещено Лили.
Тогава мислите й се разпиляха, когато Матю дръпна ръката си и се настани между разтворените й бедра.
— Първия път ще боли, но ще се опитам да го направя възможно най-безболезнено.
— Само свършвай по-скоро — изстена Лили през зъби.
Той намести гладкия връх на мъжествеността си срещу нея. Тя затаи дъх и зачака. Но вместо да се вмъкне в нея, както очакваше, причинявайки болезнено разкъсване, той остана пред отвора, дразнейки я с нежни, напиращи движения. Все още успяваше да се въздържа, докато я възбуждаше, облизвайки зърната й, милвайки хълбоците, корема и седалището с дългите си загорели пръсти. Чувствената му атака остави Лили без дъх и Матю напълно осъзнаваше недоловимата промяна у нея. Когато ръката му отново се пъхна между бедрата й и той намери нежната набъбнала и розова пъпка, Лили замръзна и тялото й се опъна като тетива на лък.
Забравяйки гнева си, чувството, че е предадена, тя се раздвижи под пръстите му. Дишаше задъхано, търсейки да облекчи непоносимата жажда, която се надигаше у нея. Страстта й едновременно изненада и поласка Матю. Трепвайки, той разбра, че тя е на ръба на кулминацията, и реагира с непогрешим инстинкт.
Тя го усети да се притиска към нея и зачака болката. Той беше толкова голям, толкова твърд, така вбесяващо мъжествен! Усети, че се разширява, за да го приеме. Несъзнателно се размърда, за да му позволи по-лесен достъп и Матю избра точно този момент, за да навлезе рязко в нея. Тънката мембрана, пазеща девствеността й, издържа за миг, но после се разкъса под силата на натиска му. От гърлото й се изтръгна писък.
— Не мърдай!
Това беше заповед, на която Матю се опита сам да се подчини, поемайки си дъх на големи глътки.