— Ако се опитваш да ме ядосаш така, че да не те закачам, няма да стане. А ако ми сложиш рога, ще съжаляваш. Сега, хубава малка вещице, смятам отново да те любя.
Ръцете му тръгнаха нагоре между краката й и той започна нежно да я гали отвън и отвътре. Лили ахна, когато усети как кръвта й бавно започва да кипва и тялото й се зачерви от удоволствие, което тя отчаяно се опита да отрече.
— Остави ме, Матю, не искам това.
— Тялото ти казва друго.
Пръстите му навлизаха по-дълбоко и тя раздвижи ханша си. Движението беше едва доловимо, но Матю, който усещаше всеки нюанс в тези неща, го почувства и сподави една усмивка. Палецът му намери малката пъпка, скрита между бедрата й, и той я потърка леко, докато пръстите му влизаха и се отдръпваха. Лили изстена, вече не можейки да сдържи изблиците на наслада и огън, които бушуваха във вените й. Матю пое едното й зърно дълбоко в устата си и го засмука жадно.
— Ти… копеле такова! — изпъшка Лили, изричайки тази дума за първи път в живота си.
Никога преди не беше чувствала нужда да го прави.
— Не ми го казват за първи път — призна безочливо Матю.
— О…
— Ах, скъпа, наистина умееш да се изразяваш.
Гласът му беше задавен, ерекцията му пулсираше, той виждаше по лицето на Лили, че кулминацията й наближава. Изглеждаше толкова красива, че дъхът му спря. Той внезапно дръпна ръка и потърка върха на набъбналия си член в нежната й плът. Влезе в нея и тя избухна. Тласъците му бяха бързи и силни, лицето му се изкриви от напрежение и жажда. Изви гръб и изстреля семето си в нея, отново и отново. После се отпусна изтощен отгоре й.
Когато отвори очи, Лили го гледаше с изражение на върховна ненавист. Лицето й беше бледо, очите враждебни, но и пълни с любопитство. Сякаш не можеше да разбере какво се бе случило току-що между тях. Той се отмести и се отпусна до нея. Беше изтощен, но по-доволен от когато и да било преди. Клариса беше добра, но никога не го беше карала да се чувства така.
Лили веднага се дръпна по-далече от него и му обърна гръб. Мразеше начина, по който допирът му възбуждаше тялото й за всички нюанси на физическата любов. Ненавиждаше начина, по които той караше кръвта й да пее и плътта й да тупти. Не можеше да понася тоталното му пренебрежение към нейните чувства. И го беше направил без нито една любовна дума! Гласът й беше напълно лишен от топлота, когато изрече:
— Това няма да се случи никога повече. Следващия път, когато търсиш брачните си права, ще трябва да ме изнасилиш.
Говореше съвсем сериозно.
— Да не би да предлагаш да си търся удоволствие другаде?
Лили прехапа устни, за да не изкрещи, че той вече си беше взел удоволствието.
— За мъже като тебе не е трудно да си намерят някоя.
— Права си — каза Матю със сковано гърло. — Не ми трябват разглезени деца. Имам нужда от жена, и то всеки ден. Ще трябва да ме молиш следващия път, когато ме пожелаеш в леглото си.
Беше студен януарски ден, когато „Горделивата“ влезе в Бостънското пристанище. Верен на думата си, Матю се погрижи да не стои в каютата, когато Лили е вътре. Тя нямаше представа къде спи той, но най-важното беше, че не е при нея. Или така се опитваше да си внуши. Тя се мъчеше да не мисли за всички онези прекрасно еротични неща, които правеше той с нея с ръце и уста. Или за начина, по който тялото му набъбваше толкова дръзко и тя го усещаше така великолепно в себе си. Ако не го беше изпитала лично, нямаше да помисли, че е възможно неговият огромен член да приляга така добре в нея. Нищо от беглите шушукания на съученичките й не я беше подготвило за истинското състояние на нещата.
Стига само Матю да я обичаше.
Макар да беше млада, Лили осъзнаваше, че любенето би било много по-хубаво нещо, ако е с любов. Нямаше да й бъде трудно да обича Матю, помисли тя в момент на рядко откровение. Той беше непоносима, егоистична, арогантна личност, но Лили усещаше и добри качества у него, които биха го направили достоен, ако се научеше да дава и да приема любов. Не че искаше да му дава любов, помисли тя с отвращение. Не на нея се падаше да промени непоправимия дявол. Не си струваше труда.
Лили излезе на палубата да гледа. Присъедини се към другите пътници, които бяха достатъчно смели, за да предизвикат лошото време, и застана на перилата, докато корабът се плъзгаше в залива. Макар че студът пронизваше до кости, слънцето блестеше ярко над първия й ден в Америка.
— Подозирам, че Сара ще бъде тук, за да ни посрещне.
Лили трепна, неосъзнала, че Матю е дошъл при нея. Той изглеждаше ужасно, сякаш не беше спал няколко нощи подред.
Лили щеше да се ужаси, ако знаеше, че почти е отгатната истината. Тъй като го беше прогонила от леглото им, той беше нощувал на дивана в салона, търсейки там някакво удобство, след като пътниците се оттегляха в каютите си, и ставаше, преди персоналът да дойде да подрежда масите. Диванът не само беше неудобен, но и мрачните мисли за Лили, спяща на удобната койка в каютата им, го караха цяла нощ да се върти. А когато потънеше в сън, идваха сънищата.