Плътта й беше свежа и мека под големите му ръце. Стоновете на удоволствие го подлудяваха, искаше му се целият да потъне в нея. Тя го обгръщаше така плътно, че само като си помислеше за стегнатата й женствена плът, която го притискаше от всички страни, той губеше контрол. Ако не беше проклетата му гордост, щеше да настоява за съпружеските си права и по дяволите упорството на Лили. Но не му беше присъщо да моли. Нито пък да насилва. Един ден, помисли той с мрачно задоволство, Лили щеше да го моли да се люби с нея.
— Сара е сестра ти — отвърна Лили, почти забравила, че Матю има сестра, горе-долу на нейна възраст. Изведнъж тя изпадна в паника при мисълта, че ще се срещне с член на семейството му. — Мислиш ли, че тя ще ме хареса?
Нещо се стопи в Матю, когато погледна лицето на Лили. Усещаше страха и напрежението й и се опита да разсее тревогите й, спомняйки си, че тя е изтръгната от корените си и пренесена в чужда страна, където не познава никого, само него.
— Сара ще те хареса.
Лили кимна тържествено и пак се обърна към оживения град и доковете, които се простираха пред нея. Застанала така високо над равнището на улицата, тя виждаше Бостън да се издига на полуострова, свързан със сушата чрез тесен провлак. Къщите бяха построени предимно от дърво, но тук-там се виждаха сгради от камък и тухли. Забеляза, че градът е заобиколен от хълмове.
— Не е Лондон, но расте много бързо — каза Матю с нотка на гордост. — При последното преброяване вече има над двадесет хиляди жители. Забележителен брой в тази нова държава. — Лили кимна като омагьосана. — Ето там — посочи Матю — е Бийкън Хил. Там е седалището на щатското правителство. Там пък е Котън Хил. — Направи широк жест с ръка. — А ето там пък е Коб Хил. Ако се вгледаш, ще различиш Хоуксхейвън отгоре на хребета му.
Хоуксхейвън! Новият й дом. Напрягайки очи, Лили не можа да види нищо друго освен неясните очертания на внушителна тухлена сграда. После моряците спуснаха дъската за слизане и разговорите спряха, когато Матю я поведе към кея.
— Ето я Сара! — извика той, като хвана Лили за ръка и я дръпна към една елегантна черна карета, спряла в края на кея.
Лили се дръпна назад, когато една висока, слаба девойка с махагонова коса, развяваща се под поривите на вятъра, скочи от каретата и се хвърли в прегръдките на Матю.
— О, Матю, колко ми липсваше! — извика Сара, прегръщайки брат си с невинната радост на малко кученце.
Черните очи на Матю се изпълниха с обич и Лили разсеяно се запита какво ли ще е ако той я погледне по този начин. Мисълта беше толкова гротескна, че не й се мислеше за това.
— Не ми казвай, че годеникът ти не е те е държал постоянно заета, докато ме нямаше — пошегува се нежно Матю. — Честно казано, малко дяволче, и ти ми липсваше.
Лили се почувства като натрапница, докато братът и сестрата продължаваха с нежните си приветствия. Тя отмести очи за момент, не искайки да се натрапва в интимния момент. Тогава видя красивата брюнетка, която беше зърнала в ръцете на Матю в онази нощ на кораба. Тя стоеше на няколко крачки и с присвити очи наблюдаваше сцената с явен интерес. За един миг Лили помисли, че жената ще се приближи към тях, но тя пое в противоположната посока. Не и преди да метне към Лили поглед, изпълнен с такова злорадство, че тя отстъпи, сякаш беше получила шамар.
Изведнъж Сара забеляза Лили, която стоеше сама, изглеждайки като изгубена. Отдели се от прегръдката на Матю, погледна го и каза:
— Матю, не бъди неучтив, запознай ме с твоята… приятелка.
Едва Сара се беше обърнала и изрекла тези няколко думи, когато Лили успя да я огледа добре. И тя притежаваше дръзката красота на брат си, смекчена от женските черти и особености. Макар че косата й беше с цвета на тъмен махагон, очите й бяха също така синьочерни, обрамчени с невероятно дълги мигли. Макар че беше няколко инча по-висока от Лили, Сара стигаше едва до рамото на брат си. Фигурата й беше забележителна, с нежни извивки, щедър бюст и дълги, стройни крака.
Сара отправи любопитен поглед от Матю към Лили, озадачена от видяното. Нима Матю си е намерил нова любовница, запита се тя. Трудно й беше да повярва, че толкова млада и видимо невинна жена ще привлече взискателния й брат. Матю обикновено харесваше по-възрастни, по-опитни жени, като например онази ужасна Клариса Хартли. Сара знаеше за Клариса и за почти собственическото й държание с Матю в последните пет години и мълчаливо приветстваше всяка жена, която би могла да го отвлече от обсебващата му любовница.