Матю се ухили, развеселен от предположението на сестра си. Толкова беше настроен към начина й на мислене, че можеше да прочете какво си мисли.
— Съжалявам, че нямах време да ти пиша, Сара, и знам, че ще ти дойде като шок, но се ожених. Това е съпругата ми Лили. Лили, запознай се със сестра ми Сара. Тя е единствената ми роднина в Америка.
Сара ахна. Нямаше представа, че прибързаното пътуване на Матю до Англия ще му донесе съпруга. Не знаеше нищо за това, че той си търси богата жена, защото нарочно не й беше казвал нищо, не искайки да покаже на любимата си сестра една своя страна, за която тя не знаеше нищо. Сара бе наясно, че е женкар, но той не би понесъл тя да го мисли за търгаш. А точно това щеше да реши, като узнае, че се е оженил за Лили заради състоянието й.
— Съпругата ти! Боже мой! Мислех, че заминаваш за Англия, за да търсиш средства за корабите.
Лили се сви вътрешно, стори й се, че Сара не я харесва. Толкова искаше да се сприятели със сестрата на Матю. Нямаше си никого в Америка и отчаяно се нуждаеше от човек, на когото да се довери. Сара веднага усети отдръпването на Лили и побърза да се извини.
— О, Лили, моля те, прости ми. Не съм искала да те обидя. Просто моят непоносим брат толкова обича да ме изненадва. Най-много от всичко искам да видя безпринципния Матю щастливо оженен и устроен. Но ти си толкова млада… Мислех… но нищо, няма значение. — Тя се усмихна топло. — Сега виждам, че си идеална за Матю. Добре дошла в Бостън.
Лили прие щедрата прегръдка на Сара с плаха усмивка.
— Благодаря ти, Сара. Много ще се радвам да ми бъдеш сестра. Сигурна съм, че с тебе няма да съм самотна в Хоуксхейвън.
— Самотна ли? — учуди се Сара с дяволита усмивка. — Как може една толкова красива младоженка като тебе да бъде самотна… освен ако… — И тя изгледа строго Матю. — Освен ако брат ми не се грижи за тебе. Може би трябва да си поговоря надълго и нашироко с него. Ако не изпълнява задълженията си, то е защото не е свикнал с брака. Сигурна съм, че с времето ще се научи.
Пурпур обля лицето на Лили, но не стана нужда да отговаря, защото Матю избра точно този миг, за да се намеси.
— Хайде, дами, ще си продължите разговора в каретата, там е по-топло. И двете треперите от студ, а аз нямам търпение да покажа на Лили новия й дом.
Тя го погледна с благодарност.
Омаяна, Лили наблюдаваше през прозореца как каретата си пробива път през оживените градски улици и се отправя към Коб Хол и Хоуксхейвън. През цялото време Сара бъбреше оживено, показвайки различни интересни неща. Когато Хоуксхейвън се изправи пред тях в пълната си красота, Лили възкликна възхитено.
— Прекрасно е — изрече тя, усещайки как се влюбва в дома на Матю. — Не си ми казвал, че къщата е толкова голяма.
— Не толкова, колкото твоята в Лондон — отвърна той сухо, — но е достатъчна.
— Повече от достатъчно — настоя Лили.
Очите й блестяха от възхищение, когато каретата спря пред внушителната сграда.
Хоуксхейвън се издигаше на върха на Коб Хил като величествена кралица, седнала на трона си. Построена изцяло от тухли, къщата се извисяваше гордо на фона на небето. Двойната парадна врата беше широка почти шест фута, покрита с дърворезба и извънредно висока. Дълги и тесни прозорци изпълваха фасадата.
Вратата се отвори и един прислужник излезе да ги посрещне. Беше висок и слаб, облечен в строги черни дрехи, както се полага на иконом, а на оголялата му глава се виждаше венец от тъмна коса, обилно прошарена с бели косми. На Лили й се стори, че примигващите му сини очи смекчават внушителната външност и му придават човешка топлота.
— Добре дошли у дома, сър — произнесе той, когато тримата минаха през портата.
— Джоузеф — поздрави го сърдечно Матю. — Господи, колко хубаво е да си дойда у дома!
В огромното фоайе ги посрещнаха прислужници, чинно строени в редица, за да поздравят работодателя си. Лили трепна, когато чу как Матю поздравява всекиго по име. Явно не е чак толкова лош, помисли тя, защото прислужниците като че ли го боготворяха. Изведнъж усети как той я избутва напред.
— Радвам се, че сте се събрали тук днес — каза Матю, усмихвайки се на Лили така, че тя почувства нервност. — Имам да ви съобщя нещо. Доведох си съпруга от Англия. Искам всички да поздравите новата си господарка и да я накарате да се почувства добре. Оттук нататък тя ще взема решенията за домакинството. Слушайте я за всичко.