Думите на Матю накараха бузите на Лили да пламнат. Тъй като не бяха нормално оженени, тя очакваше, че той ще я остави да се рее из къщата, без да има с какво да запълва времето си.
Всички прислужници я поздравиха, като се почне от госпожа Гиъри, икономката, и се свърши с кухненските помощнички. Когато представянето приключи, Матю каза:
— Мери е личната камериерка на Сара, но ти можеш да вземеш Джени, ако искаш.
Джени беше стройна млада ирландка с яркочервена коса, прилично прибрана под бяло боне, и с ярки сини очи. Лили веднага я хареса.
— С Джени ще съм напълно доволна — отговори тя.
— Ела, Лили, ще ти покажа стаите ни.
Матю я хвана властно за ръката и я поведе към широкото бяло стълбище, което се изкачваше спираловидно от средата на фоайето.
Лили почти нямаше време да се възхити на блестящите лакирани дървени стъпала и перила, на кристалните полилеи или пищния килим, докато се изкачваше редом с Матю, който я повече по един невъобразимо дълъг коридор.
— Това са стаите на Сара — каза той, посочвайки редицата врати вдясно. — Тя има спалня и дневна. Апартаментът в дъното е нашият. Имаме две спални с врата помежду им, с будоари и отделни дневни. Мисля, че ще ти се сторят съвсем подходящи.
Подходящи беше дума, с която Лили едва ли би описала стаите си. Елегантни, огромни, красиви — това биха били по-уместни думи. Декорирани в оттенъците на синьото и златистото, те бяха обзаведени с мебели с изящен френски дизайн. На стените имаше тапети с бледосини цветя, които се повтаряха в тапицерията на столовете и кушетката. Златни брокатени завеси закриваха високите прозорци. В обширната стая за преобличане имаше голяма медна вана. Матю отвори вратата, водеща към другата стая, и Лили видя още една спалня, подобна на нейната, но по-мъжка, декорирана в земни топове.
— Моята спалня — каза той, изпращайки й многозначителен поглед. — Не се заключва, затова не си прави труда да искаш ключ.
Смутена, Лили се обърна настрана. Матю наистина ли имаше намерение да използва вратата, запита се тя.
— Стаите ми са много красиви, Матю — изрече тя, решавайки да пренебрегне думите му, докато обръщаше гръб на подигравателната му усмивка. — Не очаквах такова великолепие.
— Да не мислиш, че тук в Америка живеем като диваци? — запита той, доста развеселен. — Баща ми построи Хоуксхейвън с парите от наследството си, по плановете на семейното имение в Англия. Не съм толкова беден, колкото ме мислиш. Проблемът е, че повечето от наличните ми нари са вложени в корабите. А англичаните неотдавна доста навредиха на американското корабоплаване. Имаме зестрата на Сара, но не бих искал тя да се омъжи като последна беднячка.
След малко Матю остави Лили да се занимава с разопаковането. Джени дойде да й помогне и двете започнаха да подреждат дрехите в гардероба до стената. Когато прислужницата плахо й предложи да се изкъпе, тя прие с готовност. Баня и кратка дрямка преди вечеря — това звучеше чудесно.
Лили се потопи с благодарност в горещата вана. Прекара няколко блажени минути във водата, после взе сапуна и гъбата и започна да се търка, докато кожата й блесна в здрава розовина. Хвърляйки боязлив поглед към вратата между спалните, тя се запита дали ще има време да измие косата си, страхувайки се, че Матю може да влезе, ако се задържи повече във ваната. Накрая се реши, потопи глава под водата и насапуниса добре косата си. Когато в очите й влезе пяна, тя ги затвори плътно и продължи да се мие.
Матю стоеше като вцепенен на вратата между двете спални, стиснал дръжката. Беше забравил да каже на Лили кога да слезе долу за вечеря и сега влезе в стаята й, за да поправи пропуска си. Не беше готов за гледката — Лили, изтегнала се във ваната си. Тялото му реагира силно. Тя беше дори по-красива, отколкото си я спомняше.
Дълги медноцветни къдрици се спускаха в диво безредие над крехките розови рамене и залепваха по най-съвършените гърди, които Матю някога беше имал привилегията да види. Очите й бяха затворени, защото отмиваше последните остатъци пяна от косата си. Беше вдигната ръце, предлагайки гърдите си на жадния му поглед. Бързо изстиващата вода караше зърната й да стърчат като твърди розови пъпки. Очите му се спуснаха по-надолу, под линията на водата, където едно гнездо от къдрави червеникави косъмчета прикриваше розовите гънки на нейната женственост. Погледът му се изкачи по стройните крака, после отново се устреми към онова място, което му беше дало толкова наслада. Мъжествеността му се надигна, събудена от спомена.
Едва не обезумя, когато си спомни колко прекрасно се чувстваше, когато навлизаше дълбоко в нея, колко чудесно го обгръщаше тя, толкова стегната, толкова гореща… толкова прекрасна. Колко изненадан и доволен беше от нейната реакция на допира му. Чувствените му мисли накараха страстта му да се възбуди докрай и нисък стон се изтръгна от гърлото му.