Помръдна леко и смъкна панталоните по бедрата си, а после ги изрита без никакво усилие. Ризата му полетя след тях. Вече беше бос, защото беше минал през стаята си и се беше преоблякъл, преди да влезе при Лили. Тя ахна, когато мъжествеността му се опря в корема й. Блестеше и пулсираше, толкова огромна, че тя изтръпна. Как беше изтърпяла да бъде малтретирана от такова чудовище?
После той отново зацелува устата, гърлото, гърдите, вземаше подред зърната в устата си и ги облизваше, докато щръкнат. Тя усети как вътрешностите й се свиват, когато той се спусна надолу и влажният му език остави мокра следа от жив огън. Приближи глава към мекия триъгълник от къдрави косъмчета между бедрата й. Лили замръзна, лицето й се обля в пот, когато езикът му проникна нежно в набъбналата плът на тайното й място.
— Матю! Не! За бога, какво правиш?
Тя се опита да го отблъсне, но той беше неумолим.
— Ще те любя Лили — изпъхтя той, едва поемайки си дъх. — Има много начини да любиш една жена и това е само един от тях.
Заинтригувана, тя запита:
— Как е възможно?
— Разтвори крака, скъпа, и ще ти покажа.
7
Лили беше сериозно изкушена да разтвори крака и да го остави да прави каквото иска, но ако постъпеше така, щеше да изложи на опасност душата си.
— Не, Матю, не искам уроците ти.
И притисна бедра едно о друго.
— Отпусни се, скъпа, ще ти хареса.
Лицето му беше напрегнато; той раздели краката й и сведе глава към тях.
— О, господи, Матю, недей, не бива! Не може!
Но той можеше и го правеше.
Лили почувства влажната топлина на устата му да я обгръща, езикът му навлизаше безмилостно и тя замръзна, усещането беше толкова прекрасно възбуждащо, че почувства гняв, като помисли, че той можеше да кара тялото й да реагира на допира му въпреки нейното решение да му се съпротивлява.
Тя мразеше това.
Харесваше го.
Искаше да умре.
Лили започна да се гърчи, съсредоточила усещанията си върху нежното място, където устата му я дразнеше и езикът му навлизаше в нея. Изпитваше върховна агония. Тя искаше Матю да спре. Веднага.
— Моля те, Матю, не ми причинявай това!
Той вдигна глава и многозначителна усмивка изви устните му.
— Искаш ли да спра, скъпа? — Докато говореше, пръстите заместиха устата, плъзвайки се вътре, за да продължат мъчението. — Кажи ми какво искаш.
— Искам…
Палецът му намери скритата пъпка на нейната женственост и леко я потърка.
— Какво? Какво искаш?
— Искам… о, господи! Не мога да мисля!
— Трябва да ми кажеш какво искаш.
После устата му се върна към разкошното си пиршество, изпращайки я дълбоко в бездните на сексуалното вълнение, толкова всеобемащо, че я изпълваше с отчаяние.
Матю удържаше самоконтрола си с възхитителна сила. Лили не усещаше какво мъчение беше за него да не влезе в нея и да излее семето си, докато имаше какво още да и даде.
— Матю, моля те, искам… искам… да ме любиш!
Думите се изтръгнаха от гърлото й като молба и едновременно отричане. Да ги изрече беше най-трудното, което някога беше правила. Мразеше Матю, задето я беше свел до една молеща, разгонена уличница, мразеше още повече себе си, защото беше станала жертва на неговата съблазън.
Думите на Лили бяха музика за ушите на Матю.
— Мислех, че никога няма да ме помолиш за това, скъпа.
Тогава тя усети как се разпъва и той я изпълва с невероятната си дължина и после всяка мисъл спря, когато той започна да влиза и да излиза от нея. Лили избухна и изкрещя, довеждайки кулминацията на Матю до върха й. Когато двамата се отпуснаха задоволени и успокоени, Матю се надигна на лакти и я целуна. Устата й беше суха, откакто я беше изпълнил с влажния си език, а после се обля в неговия вкус. Лили поиска да го ухапе, но мъдро реши да се въздържи. Не го познаваше достатъчно добре, за да знае как ще реагира на такова дръзко действие. Затова лежеше под него като буца олово, като нито отвръщаше на целувката му, нито реагираше на натиска на тялото му. Достатъчно беше, че го помоли да се люби с нея, след като се беше заклела, че никога няма да го направи. Сълзи на разочарование и срам изпълниха очите й, когато помисли как той беше манипулирал така вещо тялото й и я беше накарал да го пожелае.
Матю усети влагата по лицето й и се надигна от нея, отпускайки се отстрани. Челото му се набърчи озадачено, когато изтри една капчица от бузата й.
— Нараних ли те?
— Да — каза тя, поемайки си дъх едва-едва.
— Как?
— Като нарочно пренебрегна желанията ми.
Устните на Матю се изпънаха.
— Мислех, че харесваш това, което правя с тебе. Ти ме помоли да те любя.