— Реакцията ми доказва само това, че ти умееш да съблазняваш, а аз съм твърде неопитна, за да ти устоя. Защо не можеш да разбереш, че е по-добре този брак да продължи без усложнения? Сексът без любов е нещо студено и не искам да върша това.
— Това ли било? — Горната му уста се изви малко тъжно. — Любовта, ако съществува, е само още една дума, обозначаваща страстта. Тя е доста пресилено чувство, каквото малко хора изпитват, но мнозина използват без разлика. Нима искаш да те лъжа?
— Искам да бъда обичана — каза замечтано Лили.
— Обичам тялото ти — призна Матю. — Обичам начина, по който изглеждаш, и начина, по който тялото ти реагира на докосването ми. Обичам да те усещам в ръцете си и с устата си. Обичам да навлизам в тебе и да те чувстват плътно около себе си… толкова стегната, толкова гореща. Обичам…
— Спри! — извика Лили, притискайки уши с ръцете си. — Не искам да чуя нищо повече! Това не е достатъчно. — Следващите й думи бяха толкова тихи, че Матю трябваше да се наведе, за да ги чуе. — Можеш поне да опиташ.
— Защо не можеш да бъдеш щастлива с това, което имаме?
— Защото нямаме нищо.
— Имаш собствен дом и можеш да правиш в него каквото поискаш.
— А ти имаш парите ми. Излез оттук, Матю. Мисля, че прекрасно се разбираме. Може да съм млада, но съм достатъчно пораснала, за да знам, че си един продажен негодник, който няма да познае любовта, дори ако я види в лицето. Това, че бях принудена на този брак без любов, не означава, че съм склонна да ти позволя да използваш тялото ми.
Матю се изправи полека, тялото му беше така разкошно в голотата си. Лили почувства, че трябва да извърне очи. Защо трябваше да е толкова… толкова мъжествен? Изгледа я безстрастно, със студен поглед, сякаш вкаменен. По дяволите тези жени, помисли той. Как могат да лъжат за нещо, което явно искат и харесват.
— Щом така мислиш, не искам да се натрапвам там, където не съм желан — каза той със студена решителност. — Освен това, в идващите седмици ще бъда прекалено зает, за да угаждам на детинските ти настроения.
Без да си дава труда да се облече, той събра разхвърляните си дрехи и бързо се отправи към своята гардеробна и към спалнята си. Лили омагьосана наблюдаваше как стегнатите кълба на седалището му се свиват и разпускат, докато дългите му, мускулести крака го извеждаха от стаята. Слава богу, помисли тя, откъсвайки нерешително очи от великолепния гръб на Матю. Колко по-прост щеше да бъде животът й, без Матю да го усложнява с невъобразимото си любене.
Лили представляваше разкошна гледка, когато слезе долу за вечерята при Матю и Сара. Баща й не се беше скъпил за дрехи и кобалтовосинята рокля, която беше облякла, подчертаваше деликатния прасковен тен и яркочервената й коса. Джени се беше оказала сръчна, макар и не особено изобретателна камериерка, и беше направила чудеса с непокорната маса къдрици на главата на Лили. Тя влезе с неподражаема грация в трапезарията, сякаш изобщо не съзнаваше цялата си привлекателност и женствен блясък.
Макар самата тя да не беше лишена от красота, Сара смяташе Лили за най-красивото създание, което някога беше виждала, и мислеше, че Матю е щастливец, задето е успял да си намери такава необикновена съпруга. Знаеше много малко за Лили, освен че е от благородно потекло и изключително богата. Макар Матю да се отнасяше към жена си учтиво и внимателно, Сара беше достатъчно умна, за да разбере, че не всичко е така, както би трябвало да бъде между младоженци. С напредването на вечерта ставаше все по-ясно, че Матю и Лили са във вражда. Сара беше сигурна, че любимият й Джеф, мъжът, за когото щеше да се омъжи, нямаше да се отнася с нея така студено след толкова кратък меден месец. Тъй като беше донякъде романтична, Сара търсеше по лицата на Матю и Лили следи от блажено изражение, нежни продължителни погледи, леки докосвания, които издаваха любов.
Но не намираше нищо такова.
Наистина, тя долови някакъв блясък в очите на Матю, когато поглеждаха към красивата му съпруга. Намек ли съзираше в тъмните им дълбини, запита се тя с надежда. Поведението на Лили обаче я озадачаваше. Тя напълно пренебрегваше Матю, не преставайки да бъбри за най-различни банални неща. Сара се запита дали сдържаността, която долавяше между двамата младоженци, има нещо общо с Клариса. Всички в Бостън знаеха за трайната връзка на Матю с актрисата. Дали Лили не е научила нещо?
Сара се беше надявала, че бракът на Матю окончателно ще сложи край на аферата му с Клариса. Лично тя би удушила брат си, ако започнеше да наранява или унижава младата си жена, като нарочно афишира връзката си с Клариса.
Вечерята свърши внезапно, когато Матю хвърли салфетката на масата и се извини, напомняйки, че има важна среща в града.