— Не ме чакай — обърна се той към Лили. — Може би ще се върна много късно.
— Матю, та това е първата ти вечер у дома! — възкликна възмутено Сара. Поведението на брат й беше непростимо. — Сигурна съм, че Лили ще се зарадва, ако довечера й правиш компания.
Матю се обърна към съпругата си.
— Вярно ли е, Лили? Очакваш ли довечера да ти правя компания?
Гласът му беше нисък и подигравателен.
Лили почувства как кръвта нахлува в бледите й бузи. Нямаше нужда някой да й казва какво означават думите на Матю. Ако отвърнеше, че би предпочела той да и прави компания довечера, щеше да се подразбира, че очаква да сподели леглото й. Своеволният й съпруг беше обърнал положението в своя полза. Ако кажеше „да“, без съмнение пак щеше да бъде използвана, за да задоволи страстта му, а ако кажеше „не“, Сара сигурно щеше да си извади заключението, че тя е студена жена, която предпочита съпругът й да не й оказва дължимото внимание. Блудното й тяло трепна в предчувствие, припомняйки си начина, по който я беше накарал да се почувства днес следобед. Но умът й тотално го отхвърляше. След един дълъг миг на колебание между гордост и желание гордостта спечели трудна победа.
— Ако работата на Матю е важна, не бих искала да му преча — изрече бавно Лили. Внимаваше да не поглежда Сара в очите. — Доста съм уморена от пътуването и… и бих предпочела довечера да остана сама.
Стреснатият поглед на Сара издаде мислите й. Това не звучеше като отговор на влюбена жена. Ако Лили не обича Матю, защо се е омъжила за него, запита се тя. Нима не й харесва съпругът й да й обръща внимание? Сара познаваше много жени, които биха завидели на жената на Матю Хоук. Много трудно й беше да приеме, че Лили не се радва на компанията на Матю. И още по-трудно й беше да повярва, че Матю ще изостави съпругата си още в първата им вечер у дома. Ситуацията беше странна и смущаваща за Сара, чиято любов към Джефри Хънтър беше непоклатима и вярна.
Лили избяга в стаята си възможно най-бързо, не искаше да остава повече и да отговаря на въпросите на Сара. Очевидно Сара бе озадачена от поведението на брат си и снаха си, но точно сега не можеше да обяснява надълго и нашироко. Беше сигурна, че Матю отива на среща с красивата брюнетка от кораба, и се запита какво знае Сара за тази жена. Но гордостта й пречеше да попита.
Лили прекара безсънна нощ, опитвайки се да си представи Матю и любовницата му, щастливо прекарващи дълги часове в еротични занимания. Беше будна, когато Матю се върна в стаята си в ранните часове на следващия ден, и се вслуша внимателно, когато стъпките му се приближиха към вратата, свързваща двете спални, спряха, а после се оттеглиха след няколко напрегнати мига. Не беше осъзнала, че е затаила дъх, докато не започна да се чувства замаяна.
През студените зимни месеци Лили добре опозна новия си дом. Харесваше всичко в Хоуксхейвън, включително красивата градина с много видове вечнозелени дървета и храсти, както и конюшнята с чистокръвни коне. Голямата кухня беше извънредно добре устроена и изобщо цялото домакинство се поддържаше невероятно прецизно. Лили скоро научи, че госпожа Гиъри е превъзходна икономка, и за нея не оставаше почти нищо, освен да се грижи за менюто и да разрешава споровете между прислужниците. Лили прекарваше деня си почти изцяло със Сара, двете ходеха на гости, яздеха и пазаруваха. Животът беше приятен, най-вече благодарение на Сара, която веднага пропъждаше скуката. Колкото до Матю, той почти не се вестяваше у дома.
Лили го виждаше понякога. Той ставаше рано сутрин и излизаше, преди тя да е слязла за закуска. Нямаше го на обед, рядко вечеряше с тях. Верен на думата си, не бе влязъл в стаята й, откакто пристигнаха в Хоуксхейвън. Сара оправдаваше, доколкото можеше, поведението на брат си, повтаряйки се, че е зает денем и нощем с преоборудването и въоръжаването на корабите си. Искаше трите съда да станат готови до пролетта.
Малко след като пристигна в Бостън, Лили се запозна с годеника на Сара — Джеф Хънтър, обещаващ млад адвокат. Той беше дружелюбен млад мъж, чиято дълбока любов към Сара беше достатъчна, за да стане приятен и на Лили. Джеф беше среден на ръст, с гъста пясъчноруса коса, чертите му бяха по-скоро приятни, отколкото красиви. Но слънчевият му характер и очевидната привързаност към Сара компенсираха не особено блестящата му външност. Сара го обожаваше.
На Лили й беше трудно да скрие от наблюдателната Сара трудните отношения между нея и Матю. Освен потресаващата отчужденост между двамата младоженци съвсем ясно се виждаше и неприкритата им взаимна враждебност. Въздухът трепереше около тях, когато се случеха в една и съща стая. Напрежението, безмълвните послания бяха толкова изнервящи, че Сара обикновено намираше претекст да се извини и да излезе. Ситуацията стана толкова отчайваща, че Сара реши да повдигне темата пред Лили един приятен зимен ден, когато двете бяха излезли на езда.