— Мисля, че протестите ти са пресилени — забеляза тя. — Омразата и любовта са толкова тясно свързани, че често пъти е трудно да се направи разлика. Особено за хора с пламенна натура.
Лили замълча, асимилирайки думите на Сара, които породиха размисли у нея. Следващите й думи бяха толкова мечтателни, че разбиха сърцето на Сара.
— Би било лесно да обичам Матю. — Гласът й беше нежен и тих. — Ако покаже с думи и действия, че се интересува от мене, може би ще има шанс за нашия брак. Той има състоянието ми и може да го използва както намери за добре, но няма да използва тялото ми, за да доказва мъжествеността си. Сигурна съм, че знаеш, че не спим заедно.
— Наистина съжалявам, Лили, бих искала да помогна.
Двете замълчаха И малко след това тръгнаха да се връщат. Сара възприемаше болезнено новата черта в характера на Матю, която не беше видяла досега, както и безпомощността на Лили, но не можеше с нищо да помогне.
През пролетта слуховете за война между Америка и Англия отново се засилиха. Единственият нерешен въпрос беше кога ще започнат военните действия. Британската флота спря още американски кораби в открито море, арестува екипажите и конфискува товарите. Действията около границата между Канада и северозападните щати се засилиха, индианците получиха оръжия и амуниции от англичаните. Президентът Медисън току-що беше подновил договора за ненападение с Англия и „ястребите“, както наричаха новоизбраните конгресмени от Запада и Юга, настояваха за война, твърдейки, че униженията и икономическите щети, причинени от Великобритания, дават достатъчно основания за това.
Матю, изцяло погълнат от корабите си, почти не се прибираше у дома и в Хоуксхейвън го виждаха рядко. Една вечер Джеф Хънтър доведе свой бизнес партньор на вечеря. Отсъствието на Матю не беше забелязано.
Клей Уинслоу беше джентълмен от Юга, роден във Вирджиния, но повече се интересуваше от закона, отколкото от фермерството. Беше галантен, възпитан, очарователен и извънредно красив, а освен това Лили научи, че младият адвокат се занимава с всички сделки на Матю.
Още от първата среща стана ясно, че Клей е очарован от Лили. Обикновено подвижният му език се върза и той не можеше дори дума да отрони пред нея. Смяташе, че тя е най-красивото, най-деликатното и най-прекрасното създание, което някога е имат удоволствието да срещне. Пред Джеф рецитираше импровизирани поеми, посветени на дългата, къдрава коса на Лили, неповторимите й кехлибарени очи, кожата с цвят на кайсия. Пренебрежението на Матю към съпругата му го вбесяваше. Особено понеже предполагаше, че той още се вижда с Клариса Харли, която му беше любовница дълго преди да се ожени. Мислеше, че връзката им е прекъснала сред женитбата на Матю. Но макар че Клей не беше видял Матю и Клариса заедно на публично място, той предполагаше, че това е единствената причина Матю така очевидно да пренебрегва младата си съпруга.
Клей беше бесен. Как е възможно мъж с ума си да предпочита повехналия чар на Клариса пред младостта и красотата на Лили? Не можеше и дума да става леко вулгарната актриса да бъде сравнявана със свежото очарование на Лили. И понеже Лили като че ли харесваше компанията на Клей, Сара прецени, че няма нищо нередно да го кани често на вечеря през дългите зимни месеци, когато Матю изглеждаше твърде зает, за да забавлява съпругата си.
Пролетта дойде с блясък, слагайки край на дългите, скучни дни, пълни със сняг, мъгла и киша. Мирисът на цветя изпълни въздуха и Хоуксхейвън се събуди от дългия си зимен сън. В край на май Клей почти беше станал част от семейството и присъствието му на вечеря три пъти седмично беше се превърнало в неписано правило. Лили разбра, че Клей много се е привързал към нея, но тъй като той във всички обстоятелства се държеше като съвършен джентълмен, продължи да насърчава посещенията му, без изобщо да подозира, че той се е влюбил в нея. Тя смятате, че Клей е добър приятел, и се радваше на посещенията му, без да мисли, че те може да представляват заплаха за брака й. Не че бракът й беше такъв, че да пострада от постоянното присъствие на Клей. Напротив, той сякаш не съществуваше. Матю дотолкова я пренебрегваше, че тя можеше да направи нещо възмутително и той нямаше изобщо да се възмути. Но Лили нито веднъж не помисли да му изневери. Той можеше да се забавлява с любовницата си всяка нощ, но тя за нищо на света нямаше да изневери на принципите си, като си намери любовник.
Когато войната беше обявена на 18 юни 1812 година, никой не се изненада.