Вечерта, когато Клей дойде на вечеря, разговаряха само за войната и какво ще означава тя за живеещите в Бостън. Лили разбра, че Матю ще замине скоро, и поради някаква причина, която не й беше известна, това я натъжи. Когато Клей предложи да се поразходят в градината, тя се съгласи веднага. Трябваше й една приятна разходка, защото напоследък не спеше добре. Сънищата й бяха станали такива, че я плашеха и омаломощаваха.
Сънуваше Матю.
Сънищата й винаги бяха еротични. И винаги — свързани с Матю. Целувките му караха кръвта й да се превръща в течен огън, големите му загорели ръце я галеха умело и жадно. След като я възбуждаше така, че тя не знаеше на кой свят се намира, той влизаше в нея с настойчивостта на светкавица. После тя се събуждаше, обляна в пот, тялото й се извиваше, трепереше, болеше от празнота.
И от самота.
Докато се разхождаха, Лили не сметна, че има нещо нередно, когато Клей обви ръка около тесните й рамене. Спряха при едно малко възвишение, за да погледат града и залива, разстлан пред тях.
— Прекрасно — прошепна Лили, очарована от гледката на пълната луна, която се отразяваше във водата.
— Не толкова прекрасно като тебе — отвърна Клей, набрал смелост от романтичната обстановка. — Обичам те, Лили.
Изведнъж тя се намери в прегръдките на Клей, който започна да я целува. В един кратък миг на лудост Лили реагира на признанието на младия мъж. Толкова отдавна не беше прегръщана от мъж и тя си представи, че това е Матю. Но Матю никога не би казал, че я обича. Лили веднага си възвърна здравия разум и отблъсна Клей.
— Не, Клей, моля те, недей. Аз съм омъжена. Намери си някоя, която е свободна да те обича, както заслужаваш.
— Не искам друга жена. Искам тебе. Влюбих се в мига, когато те видях.
— Не трябва да говориш така, Клей. Харесва ми да съм в твоята компания, хубаво е да бъдеш мой приятел, но това не променя нищо. Аз си оставам омъжена за Матю.
— Защо стоиш при този негодник, Лили? Всички знаят, че има любовница — Тя се намръщи. — Освободи се от него.
Лили прехапа устни, за да сдържи сълзите. Клей неволно беше потвърдил това, което тя отдавна подозираше — че Матю се вижда с Клариса. Стон заседна в гърлото й и тя изхълца. Клей се притесни.
— Прости ми, Лили. Не исках да бъда жесток. Не бих те наранил за нищо на света, но ти си прекалено умна, за да обичаш мъж, който така безсрамно те пренебрегва.
Предизвикателните му думи като че ли изискваха отговор. Какви бяха наистина чувствата й към Матю? Мразеше го, разбира се. Би заложила живота си, че е така. Но… ако бъдеше напълно откровена със себе си, трябваше да признае, че омраза е силна дума. Може би дори не беше подходяща. Той беше арогантен, непоносим, упорит и възбуждащ. Но тя решително не беше безразлична към него. Той предизвикваше толкова много конфликтни чувства у нея, за да остане недокосната от него. Тя потръпна, припомняйки си как я беше накарат да го моли да се люби с нея, как беше довеждал тялото й до разтърсващ екстаз.
— Проклет да е!
— Бракът е завинаги — каза тя бавно, не можейки да обясни чувствата си към Матю.
— Не е задължително — настоя Клей. — Аз съм адвокат, нали не си забранила? Разводът не е невъзможен.
— Не, не това е изходът — каза Лили, поклащайки глава. — Още не, във всеки случай.
— Ще чакам. Лили, независимо колко време ще ми отнеме това. Ще ти призная, че не знам нищо за обстоятелствата около женитбата ти, но ще уважа твоето решение, макар че толкова те искам, че изгарям отвътре.
Дръзкото изявления на Клей накара Лили да се изчерви.
— Моля те, Клей не бива да ми говориш такива неща.
— Не е грях един мъж да каже на жена, че я обича. Обичам те, Лили, повече от собствения си живот.
Ръцете му сякаш по собствена воля се обвиха около нея и я привлякоха към него. После той я шокира, като наведе глава и я целуна за втори път. Целувката беше толкова нежна, толкова лека — все едно повей на пеперудени крила. Сладкият вкус на устата й беше по-силен от всичко, което Клей можеше да понесе. Той изстена и я притисна към твърдата си гръд. Това го възбуди силно. В мига, когато мекотата на Лили се притисна към твърдостта му, той беше изгубен.
Нито той, нито тя съзнаваха, че една тъмна фигура ги наблюдава, скрита в сянката на къщата, фигурата изведнъж се извърна и изчезна вътре, с мрачно лице и потъмнели от гняв очи.
Клей изведнъж осъзна, че е извършил непростим грях. Открито заявяваше, че желае жената на друг мъж. Не само това, но беше я оскърбил, изказвайки желанието си. Не би я наранил за нищо на света, затова нерешително се дръпна от нея.
— Прости ми, Лили. Не знам какво ми стана. Познавам те достатъчно добре, за да разбера, че не си жена, която би предала съпруга си, независимо колко зле се отнася с нея. Просто помни, че ще бъда до тебе, ако някога имаш нужда от мене.