Сълзи замъглиха погледа на Лили. Защо не беше могла да намери мъж като Клей, когато стана нужда да се омъжи? Интуитивно разбра, че с него би живяла добре. Може би не беше вълнуващ като Матю, нямаше такъв изявен вкус към живота, но беше добър човек. Твърде късно, изплака вътрешно тя. Матю беше направил така, че никой друг мъж да не бъде привлекателен за нея. Всеки друг бледнееше в сравнение с ярката му личност, изявената му сексуалност и жаждата му за живот.
Господи, колко го мразеше!
8
Първото, което Лили забеляза, влизайки в тъмната си спалня, беше танцуващият огън, наскоро запален в камината. Нощите още бяха хладни и тя приветства топлината след разходката в студения въздух на градината. Трябваше да не забрави да благодари на Джени за досетливостта й. Камериерката обикновено я чакаше, когато тя се оттегляше за през нощта, и сега Лили беше озадачена от отсъствието й.
— Освободих Джени за тази вечер — осведоми я един студен глас, които долетя от тъмния ъгъл.
Лили трепна силно, когато една висока фигура с широки рамене се отдели от сенките.
— Матю! — ахна тя. — Уплаши ме. Какво правиш тук?
Матю стисна устни, намеквайки с този жест за демоните, които се бяха развихрили у него.
— Това е моята къща и ти си моя съпруга. Влизам където ми хареса.
Докато изричаше тези думи, той пристъпи напред и високата му фигура спря на сантиметри от нея. Непоклатимата, арогантна сила, излъчваща се от лицето му, сдържаното насилие, което излъчваше, накараха Лили да отстъпи назад. Изпълни я панически страх.
— Плашиш ли се от мене, скъпа?
Тонът му беше студен и подигравателен.
— Трябва ли?
Тя преглътна буцата, заседнала на гърлото й, отказвайки да се огъне пред неумолимия гняв на Матю, макар че нямаше представа какво е направила, за да го разсърди.
— Зависи. Имаш ли причина да се страхуваш от мене? Докъде стигна връзката ти с Клей Уинслоу? Вече спа ли с тебе? Не знаех, че се прави на незаменим пред тебе, докато аз съм бил зает с други работи.
Ужасните му обвинения разпалиха гнева на Лили. Преодолявайки първоначалния си страх, тя възрази разгорещено:
— Ние с Клей сме приятели. Как смееш да допускаш, че между нас има нещо нередно? Ако беше решил да вечеряш с нас поне от време на време, щеше да разбереш, че Клей и Джеф са постоянни гости в Хоуксхейвън. Клей е твой адвокат, за бога! Не вярваш ли на собствените си приятели?
— Не вярвам на никого, когато става дума за тебе, Лили.
В гласа му се долавяше нотка на жестокост, която я учуди. Тя нямаше представа, че той се интересува какво прави тя или с кого. Но трябваше да се досети, че ще пази ревниво онова, което предполагаше, че с негово, независимо че може да не дава и пукната пара за него. А той явно я смяташе за своя изключителна собственост. Мислеше, че брачният договор му дава право да й заповядва, но тя вече не бе наивното дете, което тогава се бе омъжило за него.
— Ако Сара е покровителствала тази връзка, значи не съм си изпълнил дълга към нея.
— За бога, Матю, няма никаква връзка. Не можеш ли да разбереш едно невинно приятелство между жена и мъж? — изпищя Лили, задавяйки се от ярост.
— Видях те с Клей в градината тази вечер — каза Матю със свито гърло. В думите му се долавяше скрита заплаха. — Не ме лъжи. Върнах се рано у дома, за да говоря с тебе насаме, и бях шокиран, когато те видях в ръцете на друг мъж. По дяволите, Лили! Очите ми не ме излъгаха. Видях те в ръцете на Клей. Видях го да те докосва. Проклет да съм, ако остана настрана и те оставя свободно да даваш на друг това, което отказваш на съпруга си! Шепна ли ти той любовни думи? Ако подозирам, че лягаш с него, бих те убил?
Красивото чело на Лили се набръчка, докато в нея пробягваха противоречиви чувства. Обида, гняв, огорчение, съжаление и други, които не можеше да определи. Подтикната от властната ревност на Матю, тя усети непреодолимото желание да го нарани, точно както той я беше наранил.
— Ще възразиш ли, ако си намеря любовник? Защо за жената да е едно, а за мъжа съвсем друго? Само следвам примера ти.
— За какво, по дяволите, говориш?
— Клариса! — Ето, каза го. Почувства облекчение, че постави въпроса. — Това име говори ли ти нещо?
— Какво ти е казала Сара за Клариса?
— Сара нищо не ми с казвала — настоя Лили, — освен името на онази чернокоса вещица, която те следеше на борда на „Горделивата“. Разбрах, че ти е любовница, още преди да стигнем в Бостън. Научих го по трудния начин.
— Не мога да повярвам… ако Клари е казала нещо…