— Видях го със собствените си очи, Матю. Видях Клариса в ръцете ти. Как можа? През нашия меден месец!
— За твое сведение, не съм спал с Клариса, макар че ти ми позволи. Ако си спомняш, прогони ме от каютата ни и отказваше да ме допуснеш в леглото си. Имах пълното право да търся успокоение навсякъде, където можех да го намеря.
— Сексуалната ти енергия е забележителна — изрече Лили с хаплив сарказъм. — Отиде ли в леглото на Клариса, след като излезе от моето?
Тя не му вярваше. Беше прекарвал някъде нощите си на борда на „Горделивата“ и със сигурност не при нея.
— Мисли каквото си искаш, Лили, но ти казвам истината. Клариса ми беше любовница, но не съм я виждал от седмици. Тя ли е причината да се обърнеш към Уинслоу?
— Клей е приятел — настоя упорито Лапи. — Върви си при твоята курва, не ми трябва мъж. Ако не си забелязал, Матю, вече пораснах. На осемнадесет години съм и вече не гледам на света през очите на дете.
— Имала си рожден ден? — запита Матю, натъжен, че рожденият ден на съпругата му е дошъл и отминал, без той да разбере. — Защо не ми каза?
— Рядко те виждам.
— Изборът беше твой, малката ми — укори я той нежно. — Разбирам, че напоследък бях много зает, но ти само трябваше да привлечеш вниманието ми.
— Ти не ми остави друго освен гордостта ми и не желая да се откажа от единственото нещо, което остана от мене.
— Гордостта е ужасно нещо, Лили. Тя не те топли през нощта и не запълва празното ти тяло със задоволство.
— Тя ми позволява да спя през нощта и ми дава утеха — изрече Лили с тихо достойнство. Лъжи. Сънят въобще не идваше лесно, а единствената утеха получаваше, щом си спомнеше колко прекрасно я караше да се чувства Матю, когато се любеше с нея. — Как мога да ти бъда съпруга, когато Клариса още топли леглото ти?
Матю изскърца със зъби от отчаяние. Какво трябва да направи, за да убеди тази малка вещица, че вече няма връзка с Клариса?
— Мисля, че има друга причина за нежеланието ти да уважиш брачните си обети. Ще те запитам още веднъж, Уинслоу твой любовник ли е?
Сега беше ред на Лили да изрази ярост и възмущение. Нима Матю не знаеше, че тя никога не беше предала брачните си обети? Искаше да се нахвърли върху него, да го нарани по същия грозен начин, както той я беше наранявал в изминалите няколко седмици.
— Не ти дължа обяснение. Едва ли би могъл да ме обвиняваш, ако си взема любовник. Твоето пренебрежение към мене е ужасно — изфуча тя презрително.
Лицето на Матю се наля с черна кръв. Дяволската малка вещица умееше да го кара да губи контрол по-бързо от когото и да било.
— По дяволите, Лили, твърде далече отиваш! — изрева той, сграбчи раменете й и я разтърси така силно, че тя млъкна смаяна. — Никой друг освен мене няма право да те докосва! Ти си моя въпреки факта, че не споделяш леглото ми. Не деля с друг това, което е мое, нито пък позволявам на друг да се възползва от собствеността ми.
— Нямаш никакво право, Матю! — възпротиви се Лили, знаейки, че стъпва на опасна почва, но без да може да спре. Кога ли щеше да се научи да си държи устата затворена? — Ти отдавна загуби тези права. Ако беше почтен, щеше да признаеш, че нямаш намерение да скъсаш с любовницата си, след като се оженихме.
Матю загуби самообладание. Никой никога не го беше докарвал до такъв неконтролируем гняв или до такова състояние на необуздано насилие. Крехката жена, за която се беше оженил, притежаваше необикновената способност да отключва у него дълбоки емоции, за които нямаше обяснения. Ръцете му стиснаха здраво раменете й и той я разтърси грубо.
— Матю! Престани!
Викът на Лили, изпълнен с болка и смущение, бързо го отрезви и той загледа ужасено дивото безредие на косата и дрехите й, които насилието му беше предизвикало.
— Господи, Лили, ти събуждаш у мене всякакви демони. Какво, по дяволите, ще правя с тебе? Не искам да те нападна, но когато те видях с Уинслоу, загубих самообладание.
Лили просто го гледаше, твърде разстроена и уплашена, за да отговори. Беше го виждала разярен и преди, но никога като в този момент. Никога на път да извърши насилие. Тя ли му беше причинила това? Защо трябваше да ревнува жена, от която не се интересува?
— Дойдох си у дома тази вечер с намерението да се сбогуваме.
— Да се сбогуваме ли? — повтори Лили като автомат.
Тя знаеше, че той ще заминава, но сега думите му й причиниха повече болка, отколкото би искала да си признае.
— Корабите ми са въоръжени и документите за статута им са готови. Трябва да тръгна, преди заливът да се напълни с англичани. Всяка щета, която причиня на Англия, ще подпомогне каузата ни. Възнамерявам да разстроя английското корабоплаване и да прекратя веднъж завинаги крещящата неправда спрямо американските кораби. Не… не можех да тръгна, без да ти кажа… без… — Господи, защо трябваше да е толкова трудно? — Без да се сбогуваме — довърши той тромаво.