Лили въздъхна от удоволствие, когато ръцете й започнаха да бродят по плътните мускули, опасващи гърба му. Нежните й ласки инспектираха очертанията на хълбоците му, после ръцете й тръгнаха нагоре, преброявайки ребрата, които се криеха под бронзовата му кожа. Никъде по тялото му нямаше нито унция тлъстина. Когато ръцете й стигнаха до седалището му, Матю изстена и започна да влиза и да излиза толкова бързо, че тя не можа да спре стона, който излетя от устата й.
— Боли ли те, скъпа?
— Не. О, господи, не!
Тя се взря в очите му, виждайки там почти животинското изражение в тъмните им бездни, смаяна, че той изпитва същите свирепи емоции, каквото и тя.
— Свърши заедно с мене, скъпа. Няма да те оставя.
Тласъците му станаха по-силни, по-отчаяни, той наближаваше кулминацията си. С учудващо умение я задържа, докато не усети мига на кулминацията на Лили, и едва тогава се отдаде на непоносимата нужда, която го подтикваше. Усети я да замира, почувства малките трептения вътре в нея, почувства я как го притиска. Викът се изтръгна от гърлото й в остро кресчендо, разбивайки железния самоконтрол на Матю. Той продължи да влиза и да излиза, отново и отново, после силата на кулминацията му накара тялото му да се изопне като струна, когато горещото му семе обля утробата й.
— Почти бяха забравил колко си сладка — изпъшка Матю, когато сърцето му започна да бие по-бавно. — Независимо дали ни харесва или не, ние сме свързани чрез нашата страст.
Лили беше твърде замаяна, за да говори. Тя беше протегнала ръце към звездите и беше установила, че може да ги досегне. И не разбираше как подобно нещо може да се случи. Матю я използваше и тя му беше позволила това, предлагайки му тялото си за негово удоволствие. Независимо че я беше извел до разтърсващи висини, независимо че беше дал и получил, тъжната истина беше, че той не я обичаше.
— Не разбирам какво стана — каза Лили бавно и с почуда. — Как можа такова нещо да се случи, когато ние не се обичаме?
Матю се изсмя с горчива веселост.
— Любовта няма нищо общо с насладата от секса. Хората правят секс само за удоволствие. Не ти ли казах, че любовта е нещо надценено? Имаме нещо по-добро от любовта.
Лили се обърна с гръб към него, размишлявайки върху думите му. Беше ли прав? Можеше ли тя да бъде щастлива в брак, където нямаше да има любов, но страстта щеше да прелива? Колко време щеше да изтрае страстта без любов? Отговорът беше прост, но и толкова сложен, че й отне дъха. Може би не толкова дълго, но достатъчно дълго. Което водеше до друг въпрос.
— Ще обещаеш ли да ми бъдеш верен, Матю?
Той замря. Точно сега нямаше никакво желание за друга жена. По дали ще се чувства по същия начин след дни, седмици или месеци — не би могъл да отговори. Беше останал с Клариса пет години, но накрая се беше уморил от нея. Лили говореше за цял живот. Не беше във възможностите му да схване това. Не можеше да си спомни някоя жена да му е въздействала така дълбоко като Лили или да му е давала толкова много наслада, но честно казано, не можеше да обещае да бъде верен. Нито можеше да предложи любов, като не знаеше какво означава това.
— Мога със сигурност да кажа, че точно сега ти си единствената жена, която искам — изрече Матю.
— Ами утре? — настоя неотстъпно Лили.
— Така, както се чувствам сега, ще те искам много дълго време.
Това би трябвало да я задоволи, помисли той доволно. Грешка.
— Защо не можеш да признаеш, че ме обичаш?
Тя беше стигнала твърде далече.
— Господи, Лили, защо трябва да превръщаш нещо толкова хубаво между нас в словесна битка? Надявах се да оцениш, че ти казвам истината, вместо да те лъжа. Лъжата винаги се връща и те преследва. Ако и когато ти кажа тези думи, ще знаеш, че говоря напълно сериозно. И ако си държиш устата затворена достатъчно дълго време, ще те любя отново.
Той се притисна към гърба й, придърпвайки я към твърдата стена на гърдите си. Лили усети как отново набъбва и ахна.
— Не си ли вече задоволен?
— Не. Не и когато си в ръцете ми. Защо според тебе нарочно стоях далече от къщи толкова време? Не можех да понеса мисълта, че спиш толкова близо и не мога да те докосна.
Ръцете му се плъзнаха към гърдите й, заиграха си със зърната, докато езикът му облизваше топлата извивка на врата й. После той хвана крака й, вдигна го и се настани между бедрата й.
— Какво правиш?
— Показвам ти друг начин за любене. — Тя понечи да се обърне по гръб. — Не, остани така настрани. Ще вляза в тебе изотзад.