И той навлезе в нея с дълбок тласък, което оставяше ръцете му свободни, за да изследват тялото й. За нейно върховно учудване по цялото й тяло пробягаха тръпки на силни усещания и тя се изви назад срещу тласъците му.
— Точно така, скъпа. О, господи…
Вече толкова добре усещаше всеки нюанс на страстта й, че веднага се настрои към нея. Когато я усети да отива към кулминацията, пръстите му намериха мястото на нейното удоволствие и започнаха да го масажират леко, за да увеличат интензивността на експлозията й. Тя достигна платото на сюблимния екстаз и извика в прилив на невъобразима наслада. Кулминацията й разпали Матю, той отхвърли назад глава и изкрещя, убеден, че ако има рай, току-що го е достигнал.
— Ти си невероятна, скъпа — прошепна Матю, отдръпвайки се от нея. — Създадена си за любов. Обожавам всеки сантиметър от отзивчивото ти тяло.
Лили замря. Макар че вече беше полузаспала, думите на Матю се отпечатаха в упоения й от страстта мозък.
— Радвам се, че ти харесва да ме използваш — каза тя тихо.
— Мм — отвърна Матю, толкова задоволен и изтощен, че почти не чуваше думите й. — Заспивай, скъпа. След няколко часа пак ще те искам. Този път ти ще ме яздиш.
Матю обожаваше тялото й. Харесваше му да се люби с нея. Искаше я. Нищо във взаимоотношенията им не се беше променило. Докато тя позволяваше, той щеше да я използва, без да се ангажира. Дори не можеше да й каже, че ще й бъде верен, за бога! Какъв мъж беше той?
Мъж, в чийто живот нямаше място за съпруга. Мъж, който вземаше удоволствието си там, където го намери. Арогантен, непоносим, упорит, прекрасен, невероятен!
Тя го мразеше!
Лъжа!
Би могла да го обича толкова лесно, помисли тя, докато се унасяше в сън.
Когато Матю посегна към нея след няколко часа, тя съвсем естествено се обърна към него, позволявайки му да й покаже още една страна на любенето. Беше също толкова диво и несдържано, както беше предсказал. Тя го яздеше яростно, свирепо, извличайки също толкова удоволствие от великолепното му тяло, колкото и той от нейното. Когато всичко свърши, той потъна в сън. За неудоволствие на Лили любовните думи подозрително липсваха, поради което възхвалите към любовната й страст й звучаха като кухи фрази. Тогава тя взе решение. Матю беше твърде опитен за нея, твърде добре запознат с различните начини за любене и възбуждане. Твърде лесно беше за него да я омае и обърка. Много лесно му беше да я накара да го желае и да, по дяволите, дори да я накара да го люби!
В зори Матю нерешително се отдръпна от топлото тяло на Лили, още потънала в изтощен сън сред обърканите завивки. Навлече набързо дрехите си, спирайки за миг, за да погледне надолу към спящата си жена. Челото му се набърчи озадачено, сякаш беше объркан от противоречивите си емоции относно нея. Поради някаква неизвестна причина искаше да я събуди и да и прошепне думите, които тя така отчаяно искаше да чуе. Но един извратен демон вътре в него не му позволи.
Войната беше нещо сигурно. Смъртта му в нея — нещо възможно. Ако един ден се събудеше влюбен в красивата си съпруга, надяваше се да е по време, когато ще бъде свободен да изрази на глас чувствата си. Той пристъпи към леглото, наведе се и положи нежна целувка на меките й устни.
— Бих искал да те обичам, малката ми — прошепна той с толкова нисък глас, че едва се чу. — Може би съдбата ще бъде благосклонна и ще ми даде време да науча какво означава любовта. Ако не, по-добре ще ти бъде без тромавите ми опити да изразявам чувствата си.
После се обърна и тихо излезе от стаята. Но остана още малко в къщата. Събуди Сара, за да се сбогува с нея и да й остави едно строго послание относно Лили. Тя се учуди на думите на брат си.
— Разочарован съм от тебе, Сара.
Премигвайки сънено, тя запита:
— Какво пък съм направила сега?
— Ти позволи Лили и Клей Уинслоу да се сближат.
— Аз… не мислех, че ще възразиш — заяви Сара, прехапвайки устни. — Ти така безобразно я беше зарязал, че помислих, че Клей ще поразсее самотата й.
Укорът на Сара накара красивите черти на Матю да се стърчат в гримаса.
— Няма да ти позволя да подкопаваш авторитета ми пред съпругата ми. И за да няма никакво съмнение, не искам Уинслоу повече да влиза в тази къща. Това все още е моят дом. Ясен ли съм?
— Съвършено ясен — изфуча Сара в негодувание.
Чертите на Матю омекнаха. Той обичаше сестра си твърде много, за да й се сърди повече време.
— Съжалявам, Сара, скъпа, но се тревожа за Лили. Послушай ме за това и ще видиш, че когато се върна, ще се реванширам за това, че така я пренебрегвах.
— Заминаваш ли?
— Корабите ми са напълно въоръжени и готови за отплаване. Трябва да изляза от Бостън, преди британците да са пристигнали.