— Лили знае ли, че заминаваш?
Устните на Матю се извиха в тайнствена усмивка.
— Знае.
— Вече си я видял тази сутрин?
— Тази сутрин, снощи и през цялото време оттогава досега.
Дяволската му усмивка каза на Сара всичко, което искаше да знае. Тя се запита дали брат й най-накрая се е събудил за факта, че двамата с Лили са създадени един за друг. Господи, надяваше се да е така.
9
Лили се протегна под лъчите на утринното слънце, тялото й трептеше от някакъв далечен спомен. Нерешително отвори едно око, когато спомените нахлуха в мозъка й. Инстинктивно посегна към другата страна на леглото, но го намери празно и студено. Също толкова празно и студено, колкото и сърцето й.
Матю го нямаше. Може би никога нямаше да се върне. И думите, които тя копнееше да чуе от него, бяха все още в капан някъде в душата му. Ако изобщо имаше душа.
Тя се изчерви от срам, когато си помисли за всичките лоши, прекрасни неща, които бяха правили снощи, и как тя беше реагирала с диво отдаване на неговото любене. Той само трябваше да прошепне желанието си и тя веднага изпълняваше, смаяна, че има охота да научи толкова различни варианти, за които досега не беше имала представа. Матю беше изкусен в любовта, помисли тя с лек укор. Вещ учител, който я беше отвел до опияняващи висоти на страстта и я беше научил, че могат да правят с ръцете и устата си повече, отколкото тя беше смятала за възможно.
Намръщвайки се, за да се съсредоточи, Лили се опита да си спомни всяка дума, която й беше казал по време на дългата нощ, и стигна до тъжното заключение, че нищо, което той казваше, не приличаше дори малко на признание в любов. За нея беше съвсем ясно, че Матю търси леглото й само за да удовлетвори физическата си страст и поради никаква друга причина. Но дълбоко в сърцето си Лили усещаше как у нея се пробужда любов към Матю. Въпросът беше колко време щеше да успее да живее с мъж, който описваше чувствата си към нея като страст. Колко пъти щеше той да разбие сърцето й или да й изневери? Колко често щеше да използва любовта за собствена изгода?
Не мога да съществувам от трохите на чувствата на Матю, отговори съвестта й.
Ако останеше в Хоуксхейвън, щеше да бъде оставена на неговата милост, разкъсвана от постоянното колебание между безразличие и страст. Лили не искаше да споделя Матю с Клариса или с която и да било друга жена, чакайки нощите, когато той щеше да идва при нея, а не да отива при любовницата си. Завинаги в негова власт, тя не би могла да устои на мъчението на неговото пренебрежение или на екстаза на любенето му. Животът й щеше да стане истински ад.
Колкото повече мислеше Лили за арогантния, непоносим и великолепен мъж, за когото се беше омъжила, толкова повече се вбесяваше. Не можеше да отрече мощния магнетизъм, който съществуваше помежду им. Той вече беше демонстрирал тази сила, като я беше накарал да му отдаде сърцето си. Тогава една внезапна мисъл я смути. Ами ако е бременна? Ами ако семето на Матю се е захванало в нея? Това я накара да вземе внезапно решение.
Когато бъдеше сигурна, че не носи дете от Матю, щеше да го напусне. Нямаше никакво значение, че щеше да изостави и цялото си състояние. По-важното беше да запази самоуважението си. Тя сериозно се съмняваше, че Матю ще тръгне да я търси, и се надяваше баща й да не я предаде. Ако не, щеше да намери друг начин да се издържа. Ако останеше с Матю, това щеше да означава цял живот главоболие, любов, оставена без отговор, или нощи на страст и дни на питане дали това ще е нощта, когато той ще реши да дойде при нея, а не да отиде при любовницата си. Само една глупачка би могла да се съгласи да бъде използвана по такъв начин, а тя със сигурност не беше глупачка.
Когато Сара я видя по-късно тази сутрин, помисли, че снаха й изглежда изтощена и по-тъжна, отколкото би могло да се допусне след една любовна нощ със съпруга й. Или може би Лили беше съкрушена заради заминаването на Матю, помисли тя.
— Лили, Матю ме събуди рано сутринта, за да се сбогуваме — каза Сара, търсейки начин да разбере какви са скритите мисли на Лили.
— Той… той каза ли нещо за мене? — запита Лили с надежда. — Предаде ли нещо?
— Спомена, че е прекарал нощта с тебе — призна Сара. — О, Лили, сигурна съм, че Матю разбира колко е щастлив, че те има. Когато се върне…
— Нищо няма да се промени — изрече Лили с такава замечтана усмивка, че сърцето на Сара се сви от жалост.
— Но… като го чух тази сутрин, предположих, че вие с него… че…
Лили се изчерви. Сара беше наивна относно много неща.
— Това, което се случи снощи, Сара, скъпа, беше, че брат ти имаше нужда от жена, и прекара цялата нощ при мене, доказвайки това. Матю е здраво, мъжествено животно, което се гордее със съответните си способности. Подхранва мъжката си суета, като идва при мене, когато го връхлети нуждата от разнообразие. Егото му расте, когато ме накара да го пожелая. И успява. — Лили пребледня, когато мъчителните спомени нахлуха в паметта й. Следващите й думи бяха изречени така тихо, че Сара едва ги чу. — Той ме накара да го искам, докато не помислих, че ще умра от страст.