Сара ахна, шокирана от откровените думи на снаха си.
— О, Лили, ти си само на осемнадесет години и вече си толкова цинична. Нима Матю е сторил това с тебе?
Лили сведе дългите си мигли, докато не легнаха като златни пеперуди на бузите й. Не трябваше да говори така открито със Сара. Особено за брат й, когото тя обожаваше. Но Лили не можеше да заблуждава Сара да мисли, че Матю се е влюбил в съпругата си. Нито пък можеше да заблуждава себе си. Матю не знаеше какво означава любов.
— Не съди брат ми твърде сурово — посъветва я Сара, искайки да може да помогне на двете загубени души да се намерят.
— Явно той предпочита Клариса пред мене.
— Със сигурност се шегуваш — изсмя се възмутено Сара. — Матю имаше достатъчно възможности да се ожени за нея през тези пет години. Но той избра тебе, Лили. Как си го обясняваш?
— Парите, Сара, скъпа, парите — отвърна Лили с лек сарказъм. — И разбира се, прекрасните ми кръвни връзки. Неща, които Клариса не притежава.
— О, Лили, никак не ми се иска да те слушам да говориш така. Помислих, че след онова, което Матю каза за Клей…
— Какво е казал? — запита остро Лили.
— Говореше като ревнивец, Лили. Забрани Клей да идва на гости тук, в Хоуксхейвън, докато него го няма. Това не е ли сигнал за любов?
— Матю е властен човек и се гордее с нещата, които притежава — каза Лили без никакво колебание. — Аз му принадлежа и никой не бива да пипа неговото. Той може да ме пренебрегва, да се държи лошо, да ме люби, но изборът е негов. Гордостта му бива наранена, когато помисли, че може да сметна някой друг мъж за привлекателен.
— Аз… струва ми се, че грешиш, Лили. Не ме питай защо, но дълбоко в сърцето си чувствам, че Матю наистина те обича. Трябваше да видиш лицето му тази сутрин. Изглеждаше като котарак, който току-що е излочил цяла купа сметана.
— Защо не? — допусна Лили. — Ти няма ли да си щастлива след цяла нощ непрекъснато любене? След като се омъжиш, ще разбереш какво искам да кажа.
— Ами ти, Лили? — запита изведнъж Сара, хващайки я неподготвена. — Ти обичаш ли Матю?
Лили се загледа пред себе си и мълча цяла минута, преди да отправи към Сара блесналите си очи.
— В този момент искам да го мразя с всичка сила. — Викът на Сара я накара да добави бързо: — Но не мога. Снощи разбрах, че изпитвам силни чувства към него. Не бих могла да изпитам всичко онова, ако в сърцето ми нямаше искрица чувство към него.
— О, Лили — възкликна ентусиазирано Сара, — знаех си, че…
— Не съм казала, че обичам Матю — намръщи се Лили, объркана от неспособността си да опише какво чувства.
— Разбира се, не си, но то се вижда — възкликна възторжено Сара.
— Може би — допусна предпазливо Лили, — но това не ми е от полза. Матю не вярва в любовта. Знаех какво изпитва той, когато се омъжих за него, но нямах никакъв избор.
— Трябва да съм най-щастливото момиче на света, за да обичам такъв обикновен човек като Джеф — въздъхна Сара, съкрушена от проблема пред Матю и Лили.
— Ти си щастливка, Сара, и това не би могло да се случи на по-добър човек.
На Клей му беше забранено да стъпва в Хоуксхейвън, но затова пък Джеф идваше съвсем свободно. По време на честите му посещения Лили се чувстваше като натрапница и обикновено се оттегляше веднага след вечеря, за да остави двамата насаме. Сега самотата вече беше така дълбоко вкоренена в нея, че оставаше като постоянна болка в гърдите й. В следващите седмици тя разбра, че не е бременна, и се почувства освободена от ужасен товар. Едно дете би я привързало към Матю по такъв начин, че нямаше да може да го напусне.
Лили почти не виждаше Клей през това лято на 1813 година. Понякога разменяше две-три думи с него, когато двете със Сара посещаваха адвокатската му кантора. Джеф го беше осведомил за желанието на Матю той да не ходи в Хоуксхейвън и Клей уважи волята му. Независимо колко отчаяно обичаше Лили, оставаше си факт тъжното обстоятелство, че тя бе съпруга на друг мъж.
Бостън кипеше, след като английските войници и британската флота бяха блокирали пристанището и американските кораби не можеха нито да влизат, нито да излизат. Лили разбра, че Матю няма да може да влезе в пристанището на Бостън, независимо дали иска или не, и се молеше за безопасността му.