Лятото премина в есен и скоро зимата връхлетя Бостън. Жителите на града непрекъснато говореха за каперските кораби и ролята им в ескалиращия конфликт. Каперите получиха благословията на президента Мадисън и щетите, които нанасяха на британската флота, бяха съкрушителни. Когато Лили чуеше да се говори за морски битки, се чудеше какво ли е участието на Матю в многобройните и често пъти кървави конфликти. Коледа в Хоуксхейвън премина вяло и тихо. Макар че Лили се въздържаше да споменава за това, Матю липсваше на всички.
В самото начало на новата година Джеф пристигна в Хоуксхейвън преливащ от ентусиазъм. Когато се поуспокои, за да може да говори, ги осведоми, че чичо му е пратил писмо с покана да се присъедини към адвокатската му фирма в Ню Орлиънс. Като че ли притокът на американци в Ню Орлиънс създаваше повече работа, отколкото старият джентълмен би могъл да поеме. Имаше да се печелят много пари и той искаше Джеф, любимият му племенник, да сподели късмета му. Джеф беше в екстаз. Отдавна се беше надявал на такава възможност. Макар собствената му практика, която споделяше с Клей, да беше задоволителна, далеч не можеше да спечели някакво завидно състояние благодарение на нея. Фактически един човек лесно би могъл да води делата, които сега бяха разпределени между двама.
— Казват, че Ню Орлиънс е весел град, също като Париж — разказваше Джеф с блеснали очи. — Изобщо не приличал на скучния стар Бостън. Има партита и балове, опера, театри, толкова много неща. Това е шанс, който се пада веднъж в живота.
— Звучи прекрасно — въодушеви се Сара, изплясквайки с ръце.
— Надявах се да ти прозвучи така, скъпа, точно затова веднага писах, че приемам. Но има една уловка.
Сърцето на Сара подскочи.
— Какво? Нали още искаш да се ожениш за мене?
— Разбира се, глупачето ми, точно затова трябва бързо да правим планове за заминаването. Чичо ми иска веднага да замина за Ню Орлиънс. Трябва да изтеглим датата за сватбата, за да бъдем готови за тръгване веднага щом зимата започне да си отива. Искам да си моя съпруга, когато напуснем Бостън.
Усмивката на Сара се смени със загрижена физиономия.
— Какво има, скъпа, да не би да не ти се иска да напуснеш Бостън?
— О, не, не е това, Джеф — побърза да обясни Сара. — Но ми се искаше Матю да е тук за сватбата ни. Той би желал да го изчакаме, докато се върне от морето. Ами Лили? Тя ще бъде тук съвсем сама в Хоуксхейвън. Може би ти ще можеш да отидеш в Ню Орлиънс сам, а аз ще дойда при тебе, когато Матю се върне.
— Не! — тръсна той упорито глава. — Няма да тръгна от Бостън без тебе. Просто ще пиша на чичо и ще се откажа от предложението.
— О, Джеф, не можеш да направиш това. Знам колко много искаш да заминеш. Ами практиката ти тук?
— Тя не е толкова голяма, така че Клей може да се справи и сам — отвърна Джеф. — Вече говорих с него и той се съгласи да поеме клиентите ми. Но ако искаш да изчакаш Матю, скъпа, ще те разбера.
Той изглеждаше така съкрушен, че сърцето на Сара се късаше. В края на краищата Лили взе решението.
— Разбира се, че трябва да идеш, Сара — укори я тя. — Ти обичаш Джеф и нищо друго няма значение. Матю ще преодолее разочарованието, че е пропуснал сватбата ти и… макар че много ще ми липсваш, и аз ще се оправя.
— О, Лили, толкова те обичам — възкликна Сара, обвивайки ръце около шията на Лили. — Толкова много ще ми липсваш.
Сватбата се състоя през втората седмица на април. Беше скромна, неофициална церемония, на която присъстваха само няколко близки приятели. Сара беше прекрасна в сватбената си рокля, довършена едва в последния момент. Госпожа Гиъри организира чудесен прием, достоен дори за крал. Единственият неловък момент дойде, когато гостите си тръгнаха и Сара и Джеф се качиха в каретата, която щеше да ги отведе на дългото им пътешествие. Пътят до Ню Орлиънс щеше да им стигне за меден месец. Думите на Сара, когато двете се препънаха за последен път, разкъсаха сърцето на Лили.
— Матю те обича, Лили. Знам, че е така.
После младоженците потеглиха, оставяйки ужасна празнота в самотния живот на Лили.
Когато вълнението от сватбата на Сара се уталожи, времето започна да минава много бавно за Лили. В един слънчев юнски ден тя реши да отиде при шивачката. Нуждаеше се от нова фуста, а и прекрасното време я зовеше да излезе навън. Джени се качи заедно с нея в каретата и двете потънаха в приятен разговор, докато пътуваха по оживените улици.
Тази сутрин една от улиците, по които обикновено минаваше Лили, беше задръстена и кочияшът трябваше да насочи каретата по една странична пряка, която не й беше позната. В мрачната витрина по средата на пресечката тя зърна тъкмо фустата, каквато искаше да има. Каза на кочияша да спре и нареди на Джени да я чака в каретата. Надписът на витрината сочеше, че магазинчето е собственост на госпожа Дюран.