Когато влезе вътре, Лили каза на собственичката какво желае и тя, дребна женица с пронизителни черни очи, веднага пусна очарователната си усмивка.
— Госпожата има прекрасен вкус — зачурулика доволно госпожа Дюран с лек акцент, който според Лили беше френски. — Би ли желала госпожата да я пробва?
— Няма нужда — каза Лили, премервайки с очи талията и дължината на дрехата от бледа тафта. — Виждам, че ще ми стане. Бихте ли ми я увили, моля?
— Но разбира се, госпожо — възкликна госпожа Дюран, — ако нямате нищо против да изчакате една минутка. Ще я опаковам и ще я сложа в кутия. На кого да изпратя сметката?
С опитно око тя оцени изящната фигура на Лили и разкошните медноцветни къдрици. Лили би се ужасила, ако разбереше, че госпожа Дюран я е сметнала за любовница на някой богаташ, и любопитната жена нямаше търпение да научи името на щастливеца.
— Пратете сметката на адвоката на капитан Матю Хоук. Ще ви дам адреса — каза невинно Лили.
Очите на госпожа Дюран щяха да излязат от орбитите, когато повтори:
— Капитан Матю Хоук?
— Точно така. Проблем ли има?
— О, не, госпожо, моля, простете ми, ако съм била груба.
— Стига да няма проблем, ще ви напиша името и адреса, ако бъдете така добра да ми дадете перо и мастило.
— Няма да е необходимо, госпожо, знам адреса. Ако имате малко търпение, ще се погрижа за покупката ви.
Жената изчезна бързо зад една завеса, оставяйки Лили да се чуди на странното й поведение.
— Госпожо Хоук, не очаквах да ви видя в магазина на госпожа Дюран.
Лили се извърна и тръпка пропълзя по гърба й. За първи път се озоваваше лице в лице с любовницата на Матю. Лили нарочно вдигна малката си брадичка и демонстративно се обърна.
Клариса пренебрегна това и внимателно зае такава позиция, че Лили да бъде принудена да й обърне внимание.
— Знаете ли коя съм? — запита тя нахално.
— Знам — прошепна Лили, стремейки се да запази самообладание с упорството на давещ се плувец.
— Предполагам, Сара ви е казала. Или Матю?
Тъмният й поглед се плъзна презрително върху Лили. Да дразни младата съпруга на Матю беше доста по-забавно, отколкото си го беше представяла.
— Има ли значение?
— Предполагам, че няма — изсумтя Клариса, вдигайки елегантните си рамене. — Ние с Матю се познаваме отдавна. Пет години, за да бъда точна. Не сте очаквали нещата да се променят само защото той е сметнал за необходимо да се ожени, нали? Ако е спал с вас, то е било само по задължение.
Лили прехапа устни, докато не усети вкус на кръв. Сълзи бликнаха в очите й, но тя упорито ги отпъди, решена да не позволи на Клариса да види колко дълбоко я е засегнала. Ако Клариса искаше словесен двубой, Лили реши да се представи достойно.
— Ако Матю ви обича толкова много, защо се ожени за мене? Аз съм единствената жена, която е в състояние да му даде законен наследник.
— Матю се ожени за вас заради парите ви — изрече с жесток тон Клариса. — Вие имате пари, нали? — Лили нямаше какво да отговори, сега Клариса казваше самата истина. — Глупачка сте, ако мислите, че Матю ще ви остане верен, когато се върне. Може да му родите деца, но той ще дойде при мене за утеха и любов. Не сте достатъчно жена, за да задоволите мъж като него, скъпа.
— Времето ще покаже — отвърна загадъчно Лили.
— Имате ли новини от Матю?
— Не е ваша работа дали имам новини от съпруга си — заяви сухо Лили.
— Тогава сигурно ще ви е интересно да научите, че няколко пъти се срещнах с него, преди англичаните да блокират пристанището — излъга уверено Клариса.
— Писал ви е? — Очите на Лили се разшириха в неверие.
— Разбира се.
— Той… добре ли е?
— Достатъчно добре — заяви Клариса, извънредно доволна от себе си.
Беше почти сигурна, че Лили не е имала вести от съпруга си, и много се зарадва, като разбра, че Матю не се интересува толкова много от жена си, че да държи връзка с нея.
Госпожа Дюран избра тъкмо този момент, за да мине през разделената на две завеса в дъното на магазина, носейки покупката на Лили, грижливо увита и овързана. Усмивката на устните й угасна, когато видя Клариса да говори с красивата меднокоса жена, която тя предполагаше, че е новата любовница на капитан Матю Хоук. Като знаеше за връзката на Клариса с Матю, госпожа Дюран се замоли да не се получи неприятно положение.
— Г-госпожице Хартли, не знаех, че сте тук — заекна тя. Живият й поглед се стрелна между Клариса и Лили. — Съжалявам, че ви забавих.