— Няма нищо — изрече грациозно Клариса. — Ние с госпожа Хоук си поговорихме.
— Госпожа… госпожа Хоук?
Това, че съпругата и любовницата на капитана се срещнаха в магазина й, беше истинско бедствие, каквото госпожа Дюран никога не беше смятала, че може да й се случи. Беше неписан закон, че съпругите и любовниците никога не пазаруват от едни и същи магазини. Нейният пък беше известен с това, че доставяше елегантни стоки за глезените любовници на богати бостънски джентълмени. Госпожа Дюран не очакваше да види съпругата на виден гражданин да влезе в магазина й и сега, когато пред очите й беше красивата госпожа Хоук, тя не можеше да си представи защо той би предпочел жена като Клариса пред подобно изящество.
— Готова ли е роклята ми, госпожо Дюран? — запита Клариса, пренебрегвайки явното смущение на жената.
— Да, да, разбира се. Нека се погрижа за покупката на госпожа Хоук и веднага ще ви я донеса. — Очите на продавачката се стрелнаха извинително към Лили, докато й подаваше пакета. — Съжалявам, скъпа.
Дарявайки обърканата жена с плаха усмивка, Лили се обърна безмълвно към вратата. Но Клариса не беше свършила с нея. Нямаше да се задоволи с нещо по-малко от пълното й унижение.
— Моля, пратете сметката ми на адвоката на капитан Хоук — нареди тя — Вярвам, имате адреса.
Макар че Матю отдавна беше приключил отношенията си с нея, включително различните й сметки в целия град, Клариса си умираше от удоволствие да внуши, че той още плаща дрехите й. Когато Лили се отдалечи достатъчно, тя промени намерението си и осведоми смаяната собственичка на магазина, че ще плати покупката веднага.
След като излезе от магазина, Лили си позволи лукса да даде воля на сълзите. Те се затъркаляха по бузите й в безмълвен поток на болка и унижение. Облегната на стената на сградата, притискайки кутията до гърдите си, тя залита дълбоко, принуждавайки омекналите си колене да я придвижат напред. Ако досега беше склонна да вярва на Матю, че вече не се вижда с Клариса, вече край. Ако той не беше още обвързан с нея, нямаше да плаща за дрехите й, разсъди тя.
— Лили, да не си болна?
Стресната, тя вдигна поглед и видя Клей надвесен над нея, със съчувствие, което замъгляваше нежните му кафяви очи.
— Аз… не, добре съм, Клей — отрече тя, не искайки да сподели срама си с друго човешко същество.
— Но ти плачеше! — възкликна Клей, забелязвайки сълзите, които искряха на бузите й. — Заради Матю ли? Нещо случило ли се е с него?
— Не, доколкото знам — изрече унило Лили.
— Виждам, че нещо не е наред. Не искаш ли да ми кажеш?
— Не тук, не сега — каза бързо Лили, оглеждайки се към вратата на магазина. Със сигурност не искаше Клариса да излезе оттам и да види колко са я наранили думите й. — Ела по-късно у дома, Клей, има нещо, което искам да споделя с тебе.
Клей я изгледа озадачено.
— Нещо свързано с бизнеса ли?
— Не, лично е. Моля те, не мога да ти обясня сега, но за мене е много важно.
— Ами желанието на Матю да не идвам в Хоуксхейвън, докато го няма?
Лили се усмихна едва-едва.
— Сега Матю го няма и изведнъж почувствах нужда от приятел.
— Ще дойда, Лили — каза Клей, усещайки смущението й. — Сега ще те изпратя до каретата ти и после ще дойда.
— Благодаря ти. Клей Знаех, че мога да разчитам на тебе.
Лили седя тихо и замислено през целия път обратно до Хоуксхейвън. Имаше да мисли за много неща, да взема много решения, и то до едно болезнени. Бостънският залив беше блокиран вече от няколко седмици и тя знаеше, че Матю няма да може да пробие блокадата, дори да искаше. Но тя още беше английска поданичка и дъщеря на благородник, поради което бе по-лесно да напусне Бостън, отколкото ако беше американска гражданка. От известно време насам тя имаше намерение да изостави Матю, но досега не беше успяла да се принуди да вземе това окончателно решение. С няколкото си остри забележки Клариса беше взела решението вместо нея.
Клей пристигна в Хоуксхейвън точно в шест часа вечерта, след като работното му време беше свършило.
— Какво става, Лили? — запита той, когато тя го отведе в кабинета — стая, която беше избрала заради усамотеността й.
Поемайки си дълбоко дъх, Лили изстреля:
— Напускам Матю. Искам да ми помогнеш да намеря кораб за Англия.
— Какво? Защо сега? Война е, за бога! Малко американски кораби имат позволение да влизат в залива.
— Има много английски кораби, които стоят на котва — отговори упорито Лили. — Аз съм англичанка и дъщеря на благородник, получаването на разрешение няма да е трудно. Лорд Стюарт Монтегю е влиятелна фигура в парламента, всички знаят името му.