— Какво те накара да вземеш това решение? — запита Клей.
Лили се изчерви.
— Нека кажем, че срещнах една „приятелка“ на Матю, която ме убеди че бракът ми няма шансове за успех.
— Клариса Хартли — изрече със стегнати челюсти Клей. — Това обяснява защо си плакала днес. Съжалявам, Лили, не ми се иска да те виждам наранена. Може би изходът е развод. Няма нужда да се връщаш в Англия, ще се погрижа за всичко.
Лили се изсмя невесело.
— Познаваш Матю толкова добре, колкото и аз. Той ме смята за своя собственост и никога няма да ме пусне. Искам… искам да се махна, преди да се е върнал.
Преди целувките и обещанията му за върховна наслада да ме убедят да остана, помисли тя, но не посмя да го изрече на глас.
— Матю има методи на убеждение, които… които…
Изчервена, Лили заекна и спря, мълчанието й говореше по-красноречиво от всякакви думи.
Красивите черти на Клей станаха сурови. Като познаваше Матю, лесно можеше да си представи какви методи на убеждение използва той спрямо невинната си, неопитна съпруга.
— Не казвай нищо повече, Лили. По няма нужда да напускаш Бостън, нали знаеш. Аз те обичам. Ще те пазя от Матю.
Лили поклати глава.
— Не, Клей, по-добре е така. Матю може да не ме иска, но аз няма да му изневеря Той е властен, безскрупулен и съвършено безпринципен. Ти си най-добрият приятел, който някога съм имала, но нищо повече.
— Не ми казвай, че обичаш Матю, след като така те пренебрегва!
— Чувствата ми към него са объркани. Но е достатъчно да кажа, че той направи избора си. Дори ако татко и Леони не ме приемат, решила съм да се върна в Англия. С влиянието на татко бих могла да получа развод сравнително лесно.
Тя не каза, че баща й най-вероятно би я посъветвал да се върне при съпруга си. Нямаше значение, винаги можеше да намери и друг изход.
— Ако си твърдо решила да се връщаш в Англия, ще направя каквото мога, за да ти помогна — каза нерешително Клей. — Ще ида на пристанището и ще намеря кораб, чийто капитан да е съгласен да те закара до Англия, ако си сигурна, че точно това искаш.
— Точно това искам — каза Лили с тихо достойнство.
Лили стоеше до перилата на „Безстрашни“ — фрегатата от британската кралска флота, и наблюдаваше губещия се в далечината американски бряг. След като си осигури помощта на Клей, нещата тръгнаха доста бързо. Британците още контролираха Бостън и залива му; „Безстрашни“ се готвеше за обичайното си пътуване до Англия, когато Клей дойде да говори с капитана и небрежно спомена, че Лили е дъщеря на лорд Стюарт Монтегю и иска да се върне в Англия. Добрият капитан се зарадва извънредно много, че има възможност да й помогне. Изрази съчувствие към нея, че се е озовала далече от родния си дом в страна, която е във война с родината й, и с радост й предложи помощта си.
Лили остави Хоуксхейвън и грижата за прислужниците в ръцете на Клей, обяснявайки на персонала, че заминава на пътешествие. Джени и госпожа Гиъри не одобриха това, че тя заминава сама, особено сега, по време на война, но не можаха да я убедят да вземе със себе си поне една от тях. Лили сметна за добре да не разкрива, че заминава за Англия, и упорито поддържаше версията, че не й трябва придружител. Не беше лесно да се раздели с Клей, защото той твърдо настояваше, че някой ден ще дойде да я потърси в Англия. Дори й беше дал пари на заем, за да стигне до дома на баща си, когато слезе на суша в Англия, защото тя имаше много малко налични пари.
— Сигурно ще се радвате да стигнете в Англия жива и здрава, лейди Монтегю.
Лили се обърна и се усмихна на капитан Уейвърли. Той наближаваше петдесетте, тъмната му коса вече беше прошарена и униформата стоеше добре на високата му, здрава фигура. Лични познаваше лорд Монтегю и се почувства поласкан, че ще закара дъщеря му у дома след ненавременното посещение в Америка. Струваше му се, че лордът би трябвало да не пуска дъщеря си да пътува във време, когато войната между двете нации беше неминуема. Но не му прилягаше да казва на благородниците как да управляват делата си.
— Да, много ще се радвам — съгласи се Лили, задавяйки се с думите.
Никак не й се искаше да лъже добрия капитан, но ако той знаеше, че е омъжена за американски капер, сигурно нямаше с такава готовност да се съгласи да я откара в Англия.
— Ще ви предам в пълна безопасност на баща ви, не се безпокоите, лейди Монтегю — увери я Уейвърли. — „Безстрашни“ с един от най-добрите кораби във флотата на негово величество и е напълно в състояние да се справи с военните кораби и каперите, които плават в тези води. Вече сме потопили десетки от тези копелета… извинете езика ми, милейди… от тези пирати. Надявам се, че пътуването ще ви хареса, лейди Монтегю. Сигурен съм, че ще мине без никакви произшествия.