Почти можеше да усети замайващия аромат на кожата й, за почувства кораловите й зърна да се надигат срещу устата му, са вкуси сладостта на плътта й. Желанието прогаряше слабините му, когато си спомни за щедрите й устни и издължените топли очи с цвета на гъст мед. Господи, помисли той с леко самопрезрение. Никоя жена не му беше действала така, както Лили. Винаги се беше гордял със способността си да взема удоволствието си без никакви ангажименти и без да признава неща, които не чувства. Но сега изпадаше в лирично настроение заради една жена на ученическа възраст, която не познаваше мъжете дори на една десета колкото Клариса. Когато се върнеше в Бостън, помисли той, имаше сериозно намерение да изследва чувствата, които изпитваше към съпругата си. Дори това да означаваше, че ще научи неща, които не би искал да узнава.
Ревът на оръдието изтръгна Матю от мислите му. Той отправи поглед напред, докато хората му изстрелваха снаряд по „Безстрашни“, и с изненада видя бяло знаме, издигнато почти незабавно.
— Няма да се бият, Дик — измърмори Матю, когато първият помощник се появи до него.
— Нищо чудно — ухили се Дик. — Ясно се вижда, че са претърпели сериозни щети. Обзалагам се, че и рулят им е счупен.
— Явно, скорошната буря не им се е отразила добре. Какъв късмет, че трябваше да останем в Насау, иначе и ние щяхме така да закъсаме. Но все пак — изрече той замислено, — не вярвам на англичаните. Когато се приближим още малко, ще поговоря с капитана им.
След изненадващо кратко време „Морският ястреб“ се приближи с лекота към катастрофиралия „Безстрашни“. Свивайки ръце пред устата си, Матю извика:
— Хей, вие там, на „Безстрашни“! Искам да говоря с капитана ви!
След секунди един глас отвърна:
— Говори капитан Уейвърли от флотата на негово величество.
— Аз съм капитан Хоук от „Морският ястреб“, капер с разрешение от президента на Съединените щати. Обявявам „Безстрашни“ за мой пленник. Хората ми ще се качат на борда ви, за да вземат товара и ценностите, и ще бъде по-лесно, ако не се противите — осведоми Матю със студен глас.
— Корабът е сериозно пострадал, капитан Хоук, и се оставя във ваши ръце — отвърна Уейвърли. — Иначе щяхме да приемем предизвикателството ви и да се бием. Аз не съм страхливец, сър!
— Никога не съм предполагал такова нещо — отговори Матю, докато се приготвяше да се прехвърли по дъската, придържана здраво от хората му.
Абордажните куки бяха вече закрепени и двата кораба се движеха един до друг над леките вълни.
След минути Матю се озова пред капитан Уейвърли на палубата на пленения „Безстрашни“, докато хората му обкръжаваха английския екипаж. С намръщени и войнствени физиономии англичаните се качиха на борда на „Морския ястреб“, където бяха заключени в трюма, без да окажат физическа съпротива. Никак не им хареса, че трябваше да се предадат без бой.
— Имате ли пътници, капитан Уейвърли? — запита Матю, все още любопитен да разбере нещо повече за жената, която беше зърнал за миг.
Или вече толкова време беше без жена, че бе започнало да му се привижда?
— Да, на „Безстрашни“ има една пътничка — призна Уейвърли. — Много важна пътничка. Дъщеря на член на парламента. Връщаме я при баща й и настоявам дамата да не бъде подлагана на унижения.
Матю изсумтя отвратено.
— Да не мислите, че американците са диваци? Имате думата ми, че нейна светлост няма да бъде наранена по никакъв начин. Аз съм последният човек, който би навредил на такава ценна собственост. Тя ще бъде задържана за откуп заедно с вас и екипажа ви. Къде е нейна светлост? Бих искал да се запозная с нея.
— Помолих я да слезе долу — отговори Уейвърли, не искайки да излага Лили на милостта на безскрупулни американски капери като този капитан Хоук.
— Господин Марлоу! — извика Матю на първия си помощник. След секунди младият човек се появи пред капитана си. — Тук долу, в една от каютите, има една дама, бъди така добър да я придружиш до горе.
— Тъй вярно, сър — изрече първият помощник и бързо се отдалечи, за да изпълни заповедта на капитана си.
— Капитан Хоук — разнесе се глас до лакътя на Матю. Беше Роб Фриймънт, вторият помощник.
— Какво има, господин Фриймънт?
— Няколко души от екипажа на „Безстрашни“ казват, че са били взети насила от американски кораби и принудени да служат чук от тези британски копелета, ако ме извините за езика. Какво да правим с тях?