— Отделете ги от другите, докато ми остане време да говоря с тях.
— Тъй вярно, сър.
Матю се обърна към капитана, но думите замряха на гърлото му, когато видя Дик Марлоу да идва отдолу, ескортирайки нерешителната си красива пленничка.
— Намерих дамата, капитан Хоук — каза Марлоу, явно омагьосан от красивата млада жена, която беше открил в една от каютите.
Държеше я здраво за китката, дърпайки я напред, докато тя упорито се теглеше назад, отказвайки да помръдне от мястото си. Но съпротивата й беше безсмислена, защото скоро се озова пред застрашителната фигура на Матю.
Отправи му презрителен поглед, но това, което видя, я накара да ахне шокирана.
— Матю! Не! Не може да бъде!
Трепна, осъзнавайки върховното учудване в погледа му. Двамата замръзнаха зашеметени на местата си. Замаяна от оглушителното туптене на сърцето си тя го чу да произнася името й:
— Лили!
Тогава го връхлетя гневът. Съкрушителен, свиреп гняв, че намира съпругата си на английски кораб, когато мислеше, че е на сигурно място в Бостън.
— Какво, в името на всичко свято, търсиш тук?
Думите му полетяха към нея като камъни, сразявайки крехката й защита.
Лили преглътна и раздвижи беззвучно уста, докато кехлибарените й очи се впиваха безмилостно в него. Матю, изглежда, беше толкова вбесен, че едва ли би я оставил жива, помисли тя в пристъп на ужас. Устата му се опъна в тънка, ядна черта, ноздрите му се разшириха, а очите му… Те бяха изпълнени с измъчената вцепененост на неверието.
— Познавате ли лейди Монтегю? — запита капитан Уейвърли, наблюдавайки как напрежението между капера и дамата всеки момент ще избухне.
— Много добре я познавам — изрече сковано Матю, вдъхвайки неизразим страх у Лили с диамантената твърдост на погледа си. — Дамата е моя съпруга. Кажи на добрия капитан, скъпа. Кажи му, че наистина сме женени. Не бъди плаха.
Гласът на Матю беше равен и умерен, но привидното му спокойствие не успя да заблуди Лили. Тя ясно долови стоманеното острие, криещо се в него. Капитан Уейвърли я изгледа въпросително, но изведнъж тя усети, че устата й сякаш е пълна с памук. Можа само да го погледне нямо, докато по гърба й пълзяха студени тръпки.
— Е, Лили, капитан Уейвърли чака отговора ти — настоя Матю с тиха заплаха в гласа.
— Вярно е — прошепна тя с треперещ глас. — Капитан Хоук е мой съпруг. Не съм искала да ви заблуждавам, но не мисия, че бихте ме отвели в Англия, ако знаехте, че съм омъжена за американец.
— Точно така — каза Уейвърли с лек укор. — А че сте дъщеря на лорд Монтегю, и за това ли ме излъгахте?
— О, това е съвсем вярно — каза Матю, изпреварвайки отговора на Лили, — но се съмнявам, че негова светлост би бил очарован да я види пред прага си.
— Съжалявам — изрече Лили с разкаяние, недоволна, че беше трябвало да прибягва до заблуда, защото добрият капитан се беше постарал всички на борда да се отнасят възможно най-добре към нея.
— Нямах представа, че се намесвам в семейни спорове — каза мрачно Уейвърли, поглеждайки неодобрително към Лили.
Изведнъж Матю се обърна към първия си помощник.
— Заведете госпожа Хоук на „Морския ястреб“ и я заключете в каютата ми, господин Марлоу. — Внезапен хлад повя от думите му. — Погрижете се багажът и също да бъде пренесен.
— Матю!
Гласът на Лили трепереше.
— Веднага, господин Марлоу! — изрева Матю, страхувайки се, че не може да остане още една минута в присъствието на съпругата си.
Тя имаше дяволски късмет, че не я натупа още тук, на място. Беше го унизила пред хората му, беше го направила на глупак и той не бе сигурен, че може да й го прости. Бягството й беше безразсъдна постъпка, а още по-смущаващ беше фактът, че той не знаеше какво я е накарало да замине. Не бе я виждал със седмици, за бога!
Кипейки в безсилен гняв, Лили държеше главата си високо вдигната, когато Дик Марлоу я поведе по дъската между корабите и после и в уютната каюта на Матю.
— С-съжалявам, госпожо Хоук — заекна шокираният млад мъж, затваряйки вратата на каютата. — Само изпълнявам заповедите на капитана. Т-трябва да ви заключа.
— Не сте виновен, господин Марлоу — отвърна Лили, насилвайки се да се усмихне. — Длъжен сте да се подчинявате на капитана си.
Ключът изщрака в ключалката и Лили се отпусна на твърдата повърхност на койката, осъзнавайки, че този път е стигнала твърде далече, предизвиквайки Матю по такъв начин, че той да покаже най-лошото от себе си. Знаеше, че ще трябва да понесе пълния размах на гнева му.
Всъщност, тя не знаеше какво да очаква. Беше виждала Матю разярен, но се съмняваше, че това, на което беше ставала свидетелка досега, не се и доближава до гнева, който той изпитваше в този момент. От всички капери, плаващи из океана, защо трябваше точно „Морският ястреб“ да се натъкне на катастрофиралия „Безстрашни“, запита се тя отчаяно. Щеше ли Матю да я набие? Никога не бе била малтретирана физически от съпруга си и усещаше, че и сега той няма да прояви грубост към нея, физическата разправа не беше в стила му. Но тя знаеше с непоклатима сигурност, че той щеше да измисли някакво изтънчено мъчение. Противоречиви емоции бушуваха у нея, докато размишляваше над методите, които Матю имаше на разположение.