Глухо простъргване на метал я накара да стане на крака. Не искаше да бъде в неизгодно положение, когато се изправи пред съпруга си. Висок и заплашителен, Матю пристъпи през прага, едва удостоявайки с поглед непокорната си съпруга. През присвитите си клепачи тя видя как Матю съблича жакета си и го хвърля небрежно на копката. Ризата го последва и Лили се размърда неловко при вида на мощните му гърди, леко окосмени и оголени до кръста. С нарочна бавност той измъкна колана от гайките на панталона си.
— Ка… какво правиш?
Той като че ли едва сега я забеляза.
— Нищо… засега. — Големите му загорели ръце се раздалечиха, докато той опитваше еластичността на кожения колан; после го плесна нехайно в бедрото си. Лили трепна, без да изпусна от поглед ивицата необработена кожа. — Първо най-важното, скъпа. Честно казано, сега повече ме интересува да чуя как се озова на борда на „Безстрашни“, отколкото да нашаря деликатния ти гръб.
Лили си пое дъх дълбоко, накъсано, изправяйки се безстрашно пред гнева на Матю. Малката й остра брадичка се вдигна предизвикателно, когато тя изсъска остро към него:
— Напускам те, Матю. Какво друго бих могла да правя на борда на английски кораб?
— Какъв живот щеше да имаш в Англия, когато собственият ти баща не те иска? — възрази отмъстително Матю. — Нямаш собствени пари, щеше да зависиш изцяло от него и от новата му съпруга.
— А какъв живот имам с тебе? — отвърна гневно Лили. — Взе състоянието ми и го използва, за да нападаш родината ми. Развяваш се с любовницата си пред цял свят и сякаш това не ти е достатъчно, идваш при мене, когато нямаш друга жена под ръка.
Стомахът й се сви под унищожителния му поглед, но тя не помръдна от място. Матю можеше само да й се възхищава.
— Няма да ме напуснеш, Лили. — Дълбокият тембър на гласа му изпрати тръпки по целия й гръбнак. — Ти си моя и аз ревниво пазя своето.
Лили го изгледа учудено. Защо толкова настояваше да я задържи, запита се тя.
— Защо си даваш този труд, Матю, когато явно изобщо не си подхождаме? Когато се махна от живота ти, ще бъдеш свободен да задоволяваш страстта си с Клариса.
— Проклета да е Клариса! — избухна Матю. — Не съм я виждал от месеци и честно казано, изобщо не ме интересува. Казах ти, преди да замина от Бостън, че Клариса е част от миналото ми и няма място в бъдещето.
Нима долавяше леко смекчаване в ястребовите му черти, запита се безмълвно Лили. Отчаяно се опита да приведе обърканите си емоции в някакво подобие на ред. Сякаш плуваше в мъгла от противоречия, без никакви приемливи отговори. Защо Матю настояваше, че Клариса не означава нищо за него? Нима най-накрая бе разбрал, че собствената му съпруга не му е безразлична? Сигурно не! Никога не си бе признавал да изпитва някакви чувства към нея, може би само страст. Тя знаеше със сигурност, че Матю се е срещат с Клариса, защото самата Клариса го беше признала.
Следващият въпрос на Матю окончателно я изнерви.
— Кой ти помогна да намериш кораб до Англия? Сара? Или Джеф? Ще трябва да си помисля дали да им позволя да се оженят, ако са ме предали.
Лили нямаше намерение да казва на Матю, че Клей й беше помогнал да уреди пътуването до Англия. Вместо това насочи разговора в друга посока.
— Не можеш да направиш нищо. Сара и Джеф се ожениха преди няколко месеца.
Тази неочаквана информация накара Матю да се намръщи.
— Трябваше да чакат, докато се върна.
— Кой знае колко ще трае тази война? Можеш да минат месеци или дори години, преди да могат да се оженят, ако те бяха изчакали. Чичото на Джеф му предложи място в Ню Орлиънс и двамата със Сара се ожениха, преди да заминат.
— Сара е в Ню Орлиънс? — Матю се намръщи още повече. — Изглежда, нямам особено голяма власт над роднините си от женски пол.
— Сара и Джеф толкова се обичат, че ги посъветвах да не чакат, докато се върнеш.
Внезапна, ужасна мисъл нахлу в мозъка на Матю, отказвайки да бъде пропъдена.
— Ти си била сама в Хоуксхейвън през цялото това време? Клей Уинслоу беше ли наблизо, за да разсейва самотата ти?