Лили се изчерви, осъзнавайки, че само беше отложила неизбежното, като насочи разговора към женитбата на Сара и Джеф. Но се изправи безстрашно пред него.
— Не намесвай Клей. Не съм нарушила брачните си обети, ако това намекваш.
— Кажи ми, Лили — настоя Матю с такъв студен и спокоен глас, че кожата на Лили настръхна.
Спокойствието в гласа му трудно прикриваше бурята в душата му и Лили разбра, че това е само прелюдия към насилието, скрито в съпруга й.
— Клей ми помогна да се настаня на „Безстрашни“, но това беше по моя молба. Бях решила да те напусна, Матю, и нищо нямаше да ме спре, дори ако Клей беше отказал да ми помогне.
— Ти нарочно не се подчини на желанията ми. Откога се виждаш с Уинслоу?
— Не съм твоя собственост, Матю Хоук! — избухна гневно Лили. — Какво трябваше да правя без приятели в Бостън? След като Сара замина, хората престанаха да идват. Аз съм англичанка, точно сега англичаните са блокирали Бостън, така че как искаш приятелите ти да ме приемат?
— И ти се обърна към Уинслоу.
— Не! Дори и тогава не. Видях Клей веднъж, след като лю… след като Клариса ми изясни, че старите навици умират трудно. Тя винаги е била на първо място за тебе, Матю, защо продължаваш да го отричаш?
Матю отвори уста и изригна поток ругатни, които шокираха слуха на Лили. Очите му бяха толкова студени и непрощаващи, че тя неволно потрепна. Щеше да се смае, ако беше разбрала, че яростта му този път не беше насочена към нея.
— Тази малка кучка! Грешиш, че й вярваш, Лили. Поне веднъж можеше да повярваш и на мене.
— Дал ли си ми причина да ти вярвам? — възрази предизвикателно Лили.
Устата на Матю се опъна на тънка черга, докато прокарваше заплашително колана между пръстите си. Лили загледа уплашено плътната кожена ивица. Още ли имаше намерение да я набие? Ако беше така, щеше да му се наложи да срещне съпротивата й.
— Хайде, набий ме! — предизвика го тя, опитвайки се да не обръща внимание на буреносните облаци, сгъстяващи се по лицето му.
Почти разсеяно Матю погледна надолу към колана в ръцете си, сякаш не осъзнавайки какво прави. После погледна към Лили, застанала гордо и дръзко пред него. Да я набие? Със сигурност си струваше да помисли върху това, но не му беше в стила. Макар че Господ знаеше, че тази малка вещица трябваше да научи един урок. Имаше много други неща, които би искал да прави с нея. И то далеч по-задоволяващи, отколкото да нарани нежната й плът.
— Може би трябва да те набия, тъй като го очакваш — заяви Матю със студен глас, все едно я плисна с ледена вода. — Свали си дрехите.
Лили пребледня. Не можеше да повярва, че Матю наистина има намерение да я набие. Решението и да го напусне сигурно го беше разярило много повече, отколкото си беше представяла.
— Не можеш да ме набиеш като непослушно дете, Матю.
— Защо не? Държиш се точно така. Порядъчните съпруги не се развяват сами по света.
Пристъпи по-близо. Лили се дръпна назад. Той се приближи още, сякаш тя беше хваната в клопка сърна. Лили се съпротивляваше, отстъпвайки все по-назад, докато той не я притисна към стената.
— Дрехите, Лили. Свали ги веднага.
Той несъзнателно погали колана, който държеше в ръка. Върхът на езика на Лили се показа, за да навлажни пресъхналите й устни. Това просто движение като че ли омагьоса Матю и той загледа с интерес как миниатюрните капчици влага блестят по устните й. Почти усещаше сладостта, оставена от езика й, и слабините му реагираха незабавно. Очите му се спуснаха към гърдите й, забелязвайки със задоволство бързото им повдигане и спадане. Господи, помисли той, как я беше стреснал. Нерешително вдигна тъмните си очи, изплашвайки я още повече с неотклонния си поглед.
Лили преглътна в безмълвен страх, виждайки, че е победена, но не искайки да го признае. Когато Матю посегна и докосна нежната дантела около шията й, тя очакваше роклята й да бъде разкъсана чак до подгъва. Но той започна да откопчава котетата, спускайки се надолу по корсажа с неизмеримо търпение.
— Нека го направя вместо тебе.
Гласът му накара тръпки да пропълзят по гърба й.
Пръстите на Лили се вдигнаха, за да заместят неговите, предпочиташе да го направи сама, вместо да понася докосването на Матю. Ако той узнаеше колко дълбоко й въздейства допирът му, тя никога нямаше да го преживее. Изглеждаше като пират, застанал пред нея с оголени гърди и мрачно лице, на чието изражение и дяволът би могъл да завиди. Лили искаше да прокара ръце по твърдите черни косми, покриващи гърдите му. Искаше да гали и милва всеки инч от великолепната му плът. И господ да й е на помощ, но искаше да го почувства как навлиза в нея и я докарва до забрава.