Мразеше го.
11
Матю знаеше, че нарочно плаши Лили, но й беше толкова сърдит, че не можеше другояче. Никога през живота си не беше малтретирал жена, но тя нямаше защо да го знае. Освен това, в мига, когато ръцете му докоснаха сатенената мекота на кожата й, той разбра, че последното, което би искал, е да я набие.
Тъмните му очи я наблюдаваха с неразгадаемо изражение, докато тя разкопчаваше предната част на роклята си. Пръстите й трепереха и той си наложи да потисне импулса да ги отстрани и сам да довърши започнатото. Когато краищата на корсажа й се отвориха, разкривайки вълшебните й гърди, тя вдигна глава и впи очи в него. Макар и силно разтърсена, не беше загубила нито капчица от присъствието на духа си и Матю не можа да не и се възхити. Но от това гневът му не намаляваше.
— Сега какво? — запита Лили без никакви преструвки.
— Свали си дрехите — повтори сковано Матю. — Не се срамувай, И преди съм те виждал съблечена.
— Ти си една арогантна свиня, Матю Хоук — каза Лили.
Той се усмихна едва-едва.
— А ти си едно непослушно дете, което заслужава да бъде натупано.
— Ако ме набиеш, няма да докажеш нищо, освен че си по-силен от мене.
Матю изведнъж хвърли колана настрана и посегна към нея. Тя изпищя объркано, когато той смъкна роклята от раменете й, спусна я покрай хълбоците и вдигна Лили, за да й позволи да я изрита. После я остави да стъпи на пода и спокойно отвърза връзките на фустите й. Когато тя застана пред него, облечена само в тънка риза, стигаща точно над чорапите, придържани от жартиери, Матю отстъпи назад и започна жадно да я оглежда от глава до пети. Лили потръпна, когато призракът на една усмивка се очерта на пълните му устни.
— Кой е казал, че ще те бия? — изрече той саркастично.
Изведнъж тя се озова в ръцете му и той започна да я целува, устата му я наказваше със странна нежност, когато тя се опитваше да извърне лице пред силата на целувките му. Нямаше къде да избяга. Матю уви ръка в обърканите й медноцветни къдрици и я наведе назад, докато по едно време не й се стори, че вратът й ще се прекърши, докато той смазваше устата й с целувките си. Със свободната си ръка той изследваше тялото й, вдигайки ризата й над кръста. Тя трепна силно, когато той изстена дълбоко и смъкна фината дреха, оставяйки я уязвима за ръцете и устата му.
Прекъсвайки внезапно целувката, Матю прошепна на ухото й:
— Ако нараня нежната ти плът, няма да постигна нищо, освен може би да спася наранената си гордост. Знам много по-добри начини да те накажа, скъпа. Отвори крака и приеми мъжа си, както би трябвало да го направи една добра съпруга.
— Върви по дяволите! — изпъшка Лили.
Целувките на Матю я бяха оставили в безпомощно състояние, задъхана, пропадаща в гореща, неизмерима бездна; никак не й се искаше да бъде така беззащитна. Трябваше не само да се защитава срещу любовната агресия на Матю, но и срещу собственото си безпътно тяло. Допирът му събуждаше у нея спомени, които би искала да забрави.
Възмутената реакция на Лили не можа да възпре Матю. Той я грабна на ръце и я хвърли на койката, затискайки я отгоре така, че тя се озова прикована между изпъкналите мускули на бедрата му.
— Забрави ли колко прекрасно те карах да се чувстваш? — запита дрезгаво Матю.
Наведе глава и близна зърното на едната гърда, после го пое в устата си и го засмука, докато ръката му леко стискаше зърното на другата й гърда.
Лили ахна. Нищо не беше забравила.
— Можеш ли да се закълнеш, че не искаш да те любя?
Не!
— Да — излъга тя, затваряйки очи срещу внезапния прилив на наслада, който разпъваше нервите й. — Любенето не бива да се превръща в наказание.
Устата на Матю проправяше нежна пътека по деликатната извивка на хълбока й към топлото, вълшебно място, което му даваше толкова много удоволствие, когато мозъкът най-накрая осъзна думите й. Устата му вече беше намерила малката, набъбнала пъпка и леко я масажираше с език, когато спря насред движението.
Любенето не бива да се превръща в наказание.
Господи! Нима тя смяташе, че той я люби за наказание? Това ли искаше той да си мисли Лили за него?
Лили преглътна едно изхлипване, поразена от изнервящата способност на Матю да кара тялото й да се държи по начини, съвършено чужди за нея. С уста и ръце той превръщаше кръвта й в топъл, гъст мед, подкопавайки волята й да движи крайниците си и я свеждаше до трепереща маса от мускули и плът, която съществуваше само заради неговото внимание. Волята за съпротива беше отлетяла, само за да бъде заместена от потребността да почувства плътта на Матю до своята, да го усеща как се движи в нея, как я гали на места, които не беше знаела, че съществуват.