Потребността да бъде обичана.
Лили изстена, предавайки се, и приветства бурната страст на Матю, когато ръцете й го обгърнаха и го притиснаха, а пръстите й започнаха неспокойно да галят гърба му чак до седалището, да го подканват и настояват, показвайки му колко много го иска. Трябваха й няколко минути, за да осъзнае, че Матю е замрял неподвижно. Устата му вече не обгаряше плътта й, ръцете му бяха прекъснали неспокойното си търсене. Той още беше надвесен над нея, свел глава и затворил очи. Дишаше тежко и накъсано, Лили почувства как мускулите му се свиват, докато той се мъчеше да си възвърне самообладанието.
Матю вдигна глава едва когато спечели победа над бушуващата си страст. Капки пот блестяха по челото му и мускулите му още потръпваха; Лили инстинктивно разбра, че е победил. Само си пожела и тя да можеше така лесно да надвие емоциите си. Тялото й, тъй дълго лишавано от ласки, копнееше за задоволяване, каквото само Матю можеше да й даде. Течен огън се разливаше из нея, правейки зърната й чувствителни и кулминирайки в нежното място между бедрата. Господ да й е на помощ, тя го желаеше!
Мразеше начина, по който той й отнемаше гордостта.
Матю се надигна полека от нея и тежко се отпусна настрана, закрил очи с едната си ръка. Остана да лежи така неподвижно за няколко дълги, мъчителни минути, докато отново започна да диша нормално, а после се надигна и се обърна, за да погледне към Лили с нещо като учудване. Сексът беше като негова втора природа, просто задоволяване на първична нужда. Никога не си беше представял, че когато се ожени, това ще промени толкова много мисленето му. Лили беше сложно, влудяващо го същество, което постоянно го объркваше и смайваше с мъдростта си.
Любенето не бива да се превръща в наказание.
Тези прости думи бяха прогонили страстта му много по-ефикасно от студен душ. Той напразно зачака тези дълбоки чувства да се изпарят, след като има време да ги обмисли, но усети, че няма измъкване. Защо през всичките тези години, откакто познаваше Клариса, тя никога не беше изрекла такава провокираща мисъл? Въздъхвайки тежко, той се измъкна от леглото.
Лили се размърда смутено. Какво беше намислил сега? Беше ли променил решението си, щеше ли в крайна сметка да я набие? Не виждаше ли, че тя го иска? Не знаеше ли, че я оставя копнееща и незадоволена?
— Ка… какво ще правиш?
— Махам се — изсъска той през зъби. — Реших, че не си струва да си губя времето с тебе. — Лъжа! Толкова отчаяно я искаше, че усещаше това като остра болка. — За твое щастие, прекалено съм ядосан, за да те набия. — Отново лъжа. Не би могъл да нарани нежната й плът, дори животът му да зависеше от това. Искаше да се люби с нея, но след като тя го беше ударила с провокативното си изказване, не беше сигурен защо точно иска да се люби с нея. — Ще те заключа в каютата.
Лили се изправи в леглото, сграбчвайки чаршафа, за да прикрие голотата си.
— Какво ще докаже това?
Погледна към него и веднага съжали.
Той стоеше с лице към нея, посягайки към ризата си, и лицето на Лили пламна, когато очите й се плъзнаха надолу по тялото му към мястото, където мъжествеността му се издуваше под тънкия плат на панталоните. Езикът й се подаде навън, за да овлажни устните й, докато тя си припомняше усещането как той проникваше вътре в кея, твърд като стомана, но нежен и гладък като кадифе. Споменът беше така жив и осезаем, че тя не можа да потисне лекия стон, които се изтръгна от гърлото й. Звукът привлече вниманието на Матю и той погледна към нея, забелязвайки накъде е насочен погледът й. Дяволска усмивка озари красивите му черти.
— Ако ме помолиш както трябва, може да ме убедиш да остана и да се любя с тебе.
Внезапно осъзнавайки накъде се е загледала, Лили вдигна очи.
— Върви по дяволите! Не искам да ме докосваш!
Матю сви рамене.
— Както искаш, скъпа.
Тя го изгледа яростно.
— Искам да ме оставиш на мира.
— Както желаеш. Ще се погрижа някой да ти донесе храна, малко по-късно. Междувременно, предлагам да се възползваш от ареста и да помислиш върху грешките си.
— Грешката ми беше, че се омъжих за тебе. Ако бях имала избор, щях да избера някой друг, по-подходящ.
— По дяволите, Лили, защо трябва постоянно да се караме? Преди да замина от Бостън, като че ли се спогаждахме. Какво стана, че те накара да заминеш? Можехме да се разбираме добре занапред, ако не беше искала повече, отколкото можех да ти дам.
— Обидно ми беше да те деля с Клариса — каза Лили толкова тихо, че Матю трябваше да напрегне слух, за да я чуе. — Толкова лесно би било да те обичам, Матю, но да ти простя, че си задържал Клариса като любовница — това ми дойде твърде много.