Сега тя стоеше до перилата на кораба, оглеждайки хоризонта, за да види някои от островите, съставляващи Бахамите, като знаеше, че са близо, но още не можеше да ги зърне. Когато Дик Марлоу се присъедини към нея, тя му се усмихна. Той беше дружелюбен млад мъж, когото Лили почти веднага беше харесала. Всъщност беше почти единственият на борда на „Морския ястреб“, който се осмеляваше да предизвика неодобрението на Матю, разговаряйки с нея.
— Скоро ще ги видите — каза Дик, правейки неопределен жест с ръка. — Ще се покажат най-напред като малки украшения върху синьо кадифе, сред венец от бяла пяна.
Лили напрегна очи, но не видя нищо.
— Матю каза, че ще спрем за малко в Насау.
— Да, за да свалим пленниците на брега и да уговорим откупа за тях.
— Бих искала…
— Погрижете се за задълженията си, господин Марлоу. Аз ще отговоря на въпросите на госпожа Хоук.
Лицето на Матю беше замръзнало в сурова маска и Лили усети да я побиват тръпки, когато той отпрати първия си помощник. Дик се поколеба, осъзнавайки напрежението между Матю и съпругата му, опасяваше се за безопасността на Лили. Макар да не мислеше, че Матю може да постъпи грозно, Дик знаеше, също както и целият екипаж, че те спят в различни каюти и че Лили е била хваната в сериозно провинение — да напуска съпруга си. Дик беше изпитвал гнева на Матю и почувства съжаление към Лили.
— Това е всичко, господин Марлоу — изрече сухо Матю.
Дик не можеше да направи нищо друго освен да отдаде чест и да се оттегли.
— Не искам да занимаваш офицерите или екипажа ми — изрече укорително Матю.
Намекът му накара Лили да избухне.
— Вади си каквито щеш заключения, но ние с Дик просто си приказвахме.
Това, че тя нарече подчинения му с малкото му име, отключи гнева на Матю. Не можеше да си спомни кога Лили се беше усмихвала на него с такова невинно изражение. Но напоследък той, естествено, не й беше дал особено много поводи да му се усмихва.
— Господин Марлоу ще остане в Насау, за да прибере откупа — разкри Матю, наблюдавайки реакцията на Лили. Когато тя просто кимна, той, доволен, смени темата. — Когато стигнем в Насау, искам да си стоиш долу. Най-добре е никой да не знае, че на борда има жена.
Лили изслуша поръките и макар да не разбираше логиката му, не се възпротиви. Когато той слезеше на сушата, тя щеше да постъпи както си знае. Може би дори щеше да слезе тихомълком на брега и да намери начин да отплава за Англия. Но Матю като че ли беше отгатнал мислите й и когато стигнаха Насау, я заключи в каютата й, където тя само кипеше в безсилен гняв и се разхождаше напред-назад чак до ранните часове на следващия ден.
Матю и Дик седнаха в претъпканата кръчма и си поръчаха бира. Пленените англичани бяха затворени в една колиба на брега и двамата уредиха да се изпрати до Англия искане за откупа им. Матю даде нареждания на Дик относно пребиваването му в Насау и Дик се сбогува, тръгвайки да търси квартира. Тъмните очи на Матю се рееха неспокойно из оживената зала, където шумът от разговорите правеше невъзможно човек да мисли свързано. Двама груби моряци, седнали непосредствено до него, спореха за една безвкусно облечена жена. В залата се заформиха две малки сбивания, няколко пирати подеха войнствена песен.
Матю познаваше неколцина от пиратите, други изобщо не беше виждал, но всички бяха опасни, въоръжени до зъби и жадни да се сбият. Матю също жадуваше, но за нещо съвсем друго. Жена — ето това му трябваше. Най-обикновена, страстна жена, която да отвлече мислите му от съпругата му, изискваща от него неща, които той не можеше да й даде. Трябваше му жена, която да не иска нищо освен удоволствието, което той можеше да й достави, жена, искаща секс, а не любов.
— Трябва ли ти жена, миличък?
Беше с боядисана е червено коса, едрогърда, с очи, обещаващи тайни удоволствия. Матю инстинктивно разбра, че ще бъде освободена и ентусиазирана в леглото. Точно каквото му трябваше, за да прочисти организма си от студената, неотстъпчива вещица, за която се беше оженил.
— Зависи — каза той уклончиво. — Ако жената си ти, мисля, че дори много ми трябва.
— Стаята ми е горе. Няма да съжаляваш. Чиста съм и знам как да угаждам на мъжете. — Тя млъкна за миг, извивайки гръб, за да даде възможност на Матю да се възхити от огромните й гърди. — Името ми е Лили. Наричай ме Лил.