Матю трепна силно. Лили! Боже господи! Някаква игра ли играеше с него съдбата? Нямаше ли спасение от нежната магьосница, която смущаваше сънищата му и преобръщаше живота му с главата надолу? Внезапно Матю съзря възможността да се надсмее над съдбата, да надхитри извратените демони, които го преследваха. Хвана Лил за ръката и я поведе към горния стаж.
— Нямаш търпение, дяволе, а? — изкиска се тя, без да протестира, докато следваше Матю по стълбите. Беше най-популярната проститутка в „Златната гъска“, но рядко беше виждала толкова привлекателен мъж като Матю. — Как ти е името, миличък?
— Матю — измърмори той почти троснато. — Коя е твоята стая?
Лили посочи една от вратите и Матю я отвори, влизайки вътре заедно с нея. Тя беше облечена в къса червена рокля, чийто цвят ужасно не си подхождаше с косата, но Матю не забелязваше нищо, само огромните й гърди, издуващи се в деколтето на корсажа. Обърна я към себе си и започна да развързва връзките.
— Внимавай — предупреди го тя. — Това ми е най-хубавата рокля.
— Ще ти купя друга.
Матю беше подлудял. Подлудял от желание да се пречисти от образа на деликатната красота на Лили. От нуждата да отхвърли всяка предпазливост, да се върне тичешком на кораба и да каже на Лили точно това, което тя искаше да чуе. От дяволите, които му нашепваха, че няма защо да променя живота си само защото се е оженил. От навиците, твърде силно вкоренени, за да ги отхвърли. Но една сила, много по-голяма от всички други, показа присъствието си но най-първичен начин.
Дрехите на Лил лежаха на куп, струпани на пода. Матю отстъпи назад, за да се възхити на красотата й, и в ужас се загледа в отпуснатите меса на прецъфтяващата проститутка, с която се канеше да легне. Желанието му угасна моментално и той изстина. Лили ли беше направила това с него? Преди да я срещне, би спал с Лил, без дори да се замисли, и то с огромно удоволствие. Ни най-малко нямаше да го притеснява фактът, че огромните й гърди висяха почти до кръста или че имаше голям корем. Щеше да вземе удоволствието си и щеше да я забрави след десет минути.
Боже господи! Нима заради Лили вече не можеше да погледне друга жена?
Разтревожена от мълчанието на Матю, Лил се приближи към него.
— Какво има, миличък? Допреди малко беше много разгорещен. Искаш ли Лил да ти помогне? — Тя посегна, хвана го между краката и веждите й се извиха нагоре учудено. — Разбирам, че Лил ще трябва да свърши една работа. Свали си дрехите, миличък.
Матю се дръпна с отвращение. Това никога не му се беше случвало преди и той знаеше кого да обвини.
— Съжалявам, Лил, не съм в настроение. — Пъхна ръка в джоба си, извади една монета и я хвърли на леглото. — Може би друг път.
Обърна се и излезе. Възмутеното ахване на Лил секна, когато видя каква е монетата, оставена от Матю.
Той спря долу в общата зала, за да обърне още една чаша бира, преди да напусне кръчмата, набърчил чело в угрижен размисъл. Знаеше точно какво иска и то не беше червенокосата проститутка, която може би беше спала с повече мъже, отколкото бяха жените, които той беше познавал в живота си.
Лили.
Случилото се преди малко в кръчмата остави дълбоко впечатление у него и той сериозно се замисли. Ако трябваше да бъде съвършено честен, налагаше се да признае, че Лили някак си беше станала абсолютна необходимост за него. Господ знае, че се бе опитвал да я изличи от мислите си, че се беше борил да не се обвързва с една жена за цял живот. Дори беше признал, че няма намерение да й бъде верен. Но тъмните сили в него работеха, за да опровергаят всички декларации. Независимо дали му харесваше или не, той беше по-верен на Лили, отколкото господ беше определил за който и да било мъж. И по-невероятното беше фактът, че дори не можеше да си го обясни.
Матю се качи дълбоко замислен на борда на „Морския ястреб“ и влезе в каютата, която използваше, след като беше предоставил собствената си каюта на Лили. Беше доста след полунощ и на кораба цареше тишина. Вахтеният съобщи, че всичко е наред, и Матю се запита дали Лили е още бясна, че я е заключил за през нощта. Спря пред вратата й, пръстите му се озоваха на инчове от ключа, тялото му се напрегна от желанието да отвори вратата и да я погледне. Не, по дяволите, той искаше да направи нещо повече, а не само да я погледне. Искаше да смъкне дрехите от сладкото й телце и да влезе отново в нея, докато не пречисти кръвта си.
Дори да му отнеме цял живот.
12
Когато на следващата сутрин Лили натисна дръжката на вратата, тя поддаде лесно под пръстите й. Предположи, че някой е отключил рано сутринта, и се облече бързо, защото вече беше късно. Когато излезе на палубата, видя Матю със замъглени очи. Изглеждаше ужасно, сякаш не беше мигнат през нощта. И на него ли му беше толкова зле, колкото и на нея, запита се разсеяно Лили, когато Матю изръмжа нещо като поздрав.