— Отвратителен, а? Мислиш, че съм отвратителен? Нямаш представа какво означава тази дума. Може да съм отвратителен, но на тебе това ти харесва.
Тя усети как започва да го удря по гърдите. Но преди да си поеме дъх, устата на Матю се впи в нейната. Тя изскимтя протестиращо, когато езикът му раздели устните й и навлезе безмилостно в горещата топлота на устата й. Ушите й започнаха да бучат, главата й се замая от липса на кислород, но Матю продължи да я наказва с целувките си. Докато тя не омекна в ръцете му и той я почувства да се отпуска безпомощно до него, едва тогава освободи устата й. Вече беше разкопчал горните копчета на нощницата й и сведе глава към розовите връхчета на гърдите й.
Лили си пое дъх на пресекулки, когато влажната топлина на устата му докосна чувствителното й зърно. Тя го усети да се издува и да се втвърдява под езика му и безмълвно прокле разпътното си тяло, задето реагираше на мъж, когото тя не можеше да понася. Когато Матю я вдигна на ръце и я отнесе на леглото, тя изведнъж разбра, че го беше измъчвала отвъд границите на всяко търпение, и само чудо би могло да го спре сега. Тъжното беше, че в този момент тя не знаеше дали иска той да спре или не. Тялото й пламтеше, кръвта кипеше във вените й и когато Матю коленичи на леглото до нея и вдигна нощницата й, съпротивата й почти изчезна. Когато ръцете му намериха влажното място между бедрата й и той започна да го възбужда с невероятно умение, волята й се пръсна на малки парченца.
Сега той пъшкаше, очите му бяха станали сурови, като бляскави диаманти, докато освобождаваше напрегнатата си мъжественост от стягащите го панталони. Тя го усети да се стяга и да набъбва срещу бедрото й и зачака, останала без дъх, той да проникне през последната й защита. Но Матю имаше други идеи. Бавно сниши уста към мястото, където пръстите му се бяха намирали допреди броени мигове.
— Това отвратително ли е? — запита той, докато езикът му се плъзгаше над набъбналата й женственост.
— Да! Не! О, господи, не знам! Не мога да мисля, когато го правиш.
Матю не отговори, заравяйки уста дълбоко в слабините й, търсейки, намирайки, измъчвайки я с устни и език. Сега езикът му навлизаше навътре и Лили хвана главата му, опитвайки се да го отмести, но само го придърпа още повече, когато той намери скритата пъпка на нейната женственост и започна предизвикателно да я ближе с върха на езика си. Изви се към него и той стисна седалището й, за да я задържи на място. Единственият звук в каютата беше тежкото дишане на Лили, накъсвано от заглушените стонове на Матю.
Матю прие изблика на нейната страст, наслаждавайки му се, докато умело я отвеждаше към ръба на здравомислието. Изведнъж от гърлото й се откъсна вик на жажда, на желание, молба за освобождение от мъчението на неговото любене. Матю я съжали и я поведе неотклонно към кулминацията. Лили спря на ръба за един тревожен момент, а после се сгромоляса в бездънната пропаст на екстаза.
— Сега е мой ред — изпъшка той, вдигна се и се отпусна върху нея.
Съвземайки се бавно, Лили усети мощната ерекция на Матю да навлиза между краката й и ги разтвори още повече, за да го приеме. Той едва беше влязъл, когато някой заблъска по вратата. Матю замръзна, мощните му мускули се напрегнаха, за да възстановят контрола, когато се надигна над тялото на Липи. Ужасното изражение на лицето му предвещаваше неприятности за онзи, който се беше осмени да се намесва в такъв критичен момент.
— Капитане — чу се глас от другата страна наред с подновеното чукане но вратата. — Вахтеният забеляза кораб. Луната грее ярко и се вижда добре през далекогледа, ако искате да погледнете.
— По дяволите! — изсъска Матю през зъби, борейки се да овладее бушуващата си страст. — Идвам, можеш да спреш с тоя адски шум.
— Да, да, сър — чу се заглушеният отговор.
Звукът от отдалечаващи се стъпки заглъхна по коридора.
С изкривено от гняв лице Матю изпусна тежка въздишка и бавно се надигна от Лили. Все още замаяна, тя лежеше неподвижно, с въпросителен поглед, когато Матю се взря в нея със смесица от съжаление и учудване.
— Отново печелиш, любов моя. — Говореше толкова тихо, че тя едва чуваше думите му. — Но ти винаги печелиш.
Трябваха му само няколко мига, за да оправи дрехите си, а после излезе с нерешителни стъпки от каютата. Мина много време, преди Лили да осъзнае, че Матю няма да се върне тази нощ, и накрая тя изпадна в неспокоен сън.
Зората тъкмо беше отстъпила пред лъчите на искрящото слънце, когато Лили се събуди на следващата сутрин. Протегна се, усещайки странна наслада, докато не си спомни причината за задоволството си. Матю отново го беше направил. Беше я докосвал, беше я целувал и напълно я беше омаял, докато тя не се беше превърната в нещо невеществено в ръцете му, готова и желаеща да го остави да прави каквото му се прииска с нея. Защо трябваше да бъде такова безгръбначно, щом станеше дума за Матю, запита се тя, докато гневът се надигаше полека у нея. После си спомни, че беше решила да го напусне поради същата тази причина. Макар да я възбуждаше с любенето си, той не й обещаваше нищо.