Внезапно мислите на Лили се насочиха към онзи момент от изминатата нощ, когато Матю почти я беше обладал и в последния момент се беше отдръпнал. Кораб! Вахтеният беше видял кораб. Английски? Или друг американски капер, търсещ плячка? Или — тъй като бяха много близо до Бахамите — пиратски кораб? Понеже догадките не можеха да й донесат нищо друго освен главоболие, тя стана бързо, облече се и излезе на палубата. Видя Матю на мостика с далекоглед пред очите да проследява приближаването на непознатия кораб. Помисли, че изглежда уморен, и се запита дали изобщо е спал тази нощ.
Премествайки поглед в посоката, накъдето гледаше Матю и по-голямата част от екипажа, Лили видя неясните очертания на кораб, който очевидно ги преследваше. За съжаление, беше твърде далече, за да различи цветовете на знамето му.
— Ако е английски, ще спрем и ще се бием. — Докато Лили напрягаше очи, за да разгледа приближаващия се кораб, Матю беше слязъл от мостика, за да застане до нея. — Няма да е първият неприятелски кораб, който сме видели и предизвикали, откакто излязохме от Бостън, и няма да е последният.
Увереността му ободри Лили.
— Кога ще ни настигне?
Матю присви очи, вглеждайки се в далечината.
— В късния следобед, ако вятърът продължава все така да духа в кърмата му. Във всеки случай, няма да бягаме. Хората са готови да се бият и нямат търпение да спечелят поредната си победа.
— Толкова много ли са? — запита Лили с приглушен глас.
— Победите ли?
Лили кимна.
— Да, пленил съм доста плячка, откакто влязох във войната. Досега имах късмет, щетите бяха малки, както и човешките загуби.
Той се взираше в пея така напрегнато, че тя се почувства заплашена от погледа му.
— Какво има, Матю? Защо ме гледаш така?
— Не искам да те наранят, Лили. Но не искам и да разочаровам екипажа си, като подвия опашка и избягам — изненадаха я думите му. — Още не сме губили битка, но винаги има първи път. Когато дойде време, стой долу, там няма да пострадаш. Доколкото мога да преценя от такова разстояние, като че ли е английски боен кораб. Бърз и добре въоръжен, но такъв е и „Морският ястреб“.
— Вярвам в способностите ти — изрече Лили толкова сериозно, че Матю не можа да не се усмихне.
— Поне имаш доверие в нещо, което правя — произнесе той сухо.
После се зае със задълженията си и Лили остана да се взира тревожно в приближаващия се кораб. Поради някаква неясна причина тя не можеше да се отърси от усещането за надвиснала опасност. От мига, когато за първи път зърна смътните очертания на кораба, някакво смущаващо предчувствие не й даваше мира. Беше усещане, от което не можеше да се отърве през целия ден.
Малко след пладне предсказанието на Матю се сбъдна, когато разбраха, че това наистина е английски боен кораб. На Лили й изглеждаше огромен и страшен, подгонван от вятъра. Със скоростта, с която се движеше, тя предположи, че ще настигне „Морският ястреб“ около времето, което Матю беше определил. Подготовката за битка вече вървете с пълна пара; палубата гъмжеше от мъже, които подготвяха оръдието и оръжията, с които щяха да се отбраняват. Почти никой не й обръщаше внимание, докато тя стоеше плътно до перилата, а кехлибарените й очи бяха изпълнени със страх, който не можеше да назове.
Когато английският кораб скъси разстоянието до един оръдеен изстрел, Матю като че ли изведнъж си спомни за нея.
— Върви долу, Лили, и не излизай на палубата, каквото и да чуеш. Ако не си преживявала морска битка, нямаш представа колко ужасен е шумът и колко пушек се вдига, а като те знам каква си любопитна, ще се изкушиш да видиш какво става. Предупреждавам те, не го прави. Заключи се в каютата и не отваряй на друг освен на мене. Ясно ли е?
— Но, Матю…
— Не спори, Лили, просто го направи.
Изражението му беше така непреклонно, че Лили не се осмели да му се противопостави, затова се съгласи.
Той веднага я отведе в каютата й. Но вместо да се върне незабавно на палубата, я притегли в прегръдките си и я зацелува яростно. Устата му започна да броди от устните до челото й, по бузите и надолу, до неспокойно пулсиращата вена в основата на шията й, а после отново към устните й. Притисна я плътно до себе си, докато тя не започна да усеща неспокойното туптене на сърцето му през дрехите.