Лили беше забелязала Матю веднага щом надникна към палубата и лицето и пребледня. Той беше клекнал на две крачки от двама британски войници, които тъкмо бяха вдигнали сабите си, за да нанесат смъртоносния удар. Без да помисли за собствената си сигурност, тя се промъкна и блъсна двамата, които застрашаваха живота на Матю. Те се проснаха на палубата, но тя не успя да се задържи и също падна долу. В същия миг Матю я позна и сграбчи роклята й. Но отслабената му дясна ръка не му позволи да я задържи. Тя продължи да се плъзга напред по мократа от дъжда палуба, докато не стигна до перилата.
Матю затаи дъх, когато Лили се вкопчи в перилата и като че ли успя да спре стремглавото си падане. Той се изправи несигурно, за да й помогне, но внезапен порив на вятъра и неочаквано накланяне на кораба запратиха Лили право във водата. Матю изрева гневно и допълзя до перилата. Не я виждаше никъде. Без нито секунда колебание той се хвърли след нея.
Гмурна се дълбоко и отвори очи. Не виждаше нищо в мътната вода, само водорасли и пяна. Изскочи на повърхността, поемайки си въздух, и трескаво затърси с очи за някаква следа от Лили. Нищо. Пое си дълбоко дъх и отново се гмурна, този път по-дълбоко, докато не му се стори, че дробовете му ще експлодират. И точно когато взе да губи надежда, нещо меко докосна лицето му. Той инстинктивно го сграбчи, разбирайки, че е хванат кичур от дългата коса на Лили. С подновена енергия, каквато не беше подозирал, че притежава, Матю я задърпа към повърхността.
Някой на борда беше ли ги видял, запита се той отчаяно, поглеждайки към кораба. Вятърът духаше силно и валеше проливен дъжд. Той едва различаваше силуетите на двата кораба. Помисли, че очите го лъжат, когато видя „Горди“ да се отдръпва от „Морският ястреб“ и да се отдалечава.
Полюшвайки се върху вълните, Матю придържаше Лили, чудейки се колко ще издържи, преди бурята да се превърне в ураган. Дясната му ръка вече беше изтръпнала и още по-зле — той не знаеше дали Лили е жива Тя висеше в ръцете му като мъртва и за да я крепи, от него се изискваше повече напрежение, отколкото би могъл да понесе в това състояние. Загубата на кръв си беше казана думата и той пламенно се замоли дано двамата с Лили да са се помирили в последните си мигове заедно.
Изведнъж нещо се блъсна в Матю, изкарвайки дъха му. Той потъна под повърхността и веднага се показа, плюейки вода. Откачало помисли, че е акула, и се отчая при мисълта за такъв безславен край. Но в странния полумрак на бурята видя, че не е акула, а голяма част от мачтата на „Морския ястреб“, отчупена от оръдейния изстрел на „Горди“. Премествайки Лили на отслабналата си дясна ръка, Матю сграбчи дървото с по-силната лява ръка. Успя да хване парче от платното и да придърпа мачтата, за да се хване по-здраво за нея.
Предпазливо побутна Лили и я намести върху отломъка. Обърна я по корем и от устата й бликна вода. После бавно и болезнено се надигна, настанявайки се на мачтата, и се намести, обгърнат дървото с крака, точно зад Лили. След като си почина, извади ножа от колана си и наряза ивици от платното, за да завърже Лили за него, та да не се изплъзне, ако нещо му се случи. После направи същото със себе си, като се привърза към дървото през кръста. Тези задачи изчерпиха и без това намалялата му сила. Сега можеше само да се надява и да се моли някой на борда на „Морския ястреб“ да ги види и бурята да не се превърне в свиреп ураган.
Молитвите на Матю бяха удовлетворени само наполовина. Бурята се разрази едва на сутринта, но единственият моряк, който ги беше видял да падат през борда, беше ранен малко след това и лежеше безчувствен на палубата.
Хаос цареше по палубите на „Морския ястреб“. Капитанът на „Горди“ видя, че наближава буря, и взе решение, което спаси екипажа на американския капер. Той осъзна, че стихията може да повреди или дори да унищожи двата кораба, както бяха свързани, и реши да потърси подслон, вместо да посреща бурята в открито море. Не бяха далече от Бахамите, където можеше да намери стотици малки, защитени островчета и заливчета. Преценката му беше трезва — каквато би направил всеки капитан, прекарал достатъчно време на море. За негово съжаление, но за щастие на „Морския ястреб“ бурята не се превърна в истински ураган. Когато това стана ясно, повреденият „Морски ястреб“ вече се носеше към сигурното пристанище на Насау.
Когато раненият моряк на борда на „Морския ястреб“ се свести и разказа на втория помощник какво е видял, корабът вече не можеше да се върне, за да ги търси. Във всеки случай, ако капитанът и съпругата му бяха оцелели, сигурно бяха на много мили от кораба. Когато „Морският ястреб“ стигна в Насау, Дик Марлоу пръв научи лошата вест. Смаяният първи помощник веднага се разпореди да поправят повредите и се закле, че ще започне търсенето още щом корабът стане годен да плава. За съжаление, младият мъж нямаше представа, че повредите са толкова големи, че щяха да минат седмици, преди корабът да излезе в открито море и да търси из многото острови и островчета, които съставляваха Бахамския архипелаг.