Матю нямаше представа колко време са се носили по повърхността. Ужасната жажда му подсказваше най-малко цял един ден, а може би и повече, защото през повечето време беше се носил по вълните, изпаднал в безсъзнание. Лили още не се беше свестила, но показваше признаци, че ще го направи, и Матю можа поне малко да се зарадва. Почти си пожела да беше останала в несвяст, защото когато се събуди, се видя привързана към мачтата и жадна колкото него. Слънцето печеше безмилостно след бурята и той усещаше как кожата му изгаря. Беше прикрил добре нежната кожа на Лили с остатъците от платното, но за него не беше останало достатъчно.
Все още обаче имаше за какво да бъде благодарен. Бяха живи и доколкото можеше да предположи — недалече от Бахамите. Всеки момент можеха да доплуват до някое от островчетата и ако трябва, да останат там, преживявайки от изобилието на пищната природа. Мисълта да бъдат сами с Лили на някой пустинен остров замая главата му. Въпреки слабостта си тялото му се стегна при представата, че ще има Лили всеки час от деня, че тя ще спи в прегръдките му всяка нощ, че ще се люби с нея всеки път, щом има настроение.
Без никакво оръжие, само с ножа, все още здраво закрепен на колана му, тя трябваше да разчита на него, за да оцелее, да очаква подслон и храна. Тя щеше да зависи от него, за да я защитава, а може би дори щеше да се научи и да я обича… Господи, за какво се беше замислил сега?
— Матю?
Гласът й беше изтънял, но той ясно чу името си. Тя облиза сухите си устни, но на повърхността им остана много малко влага.
— Тук съм, Лили.
— Къде… къде сме?
— Някъде в океана, близо до Бахамите.
— Живи ли сме?
Макар да го болеше да се усмихне, въпреки това го направи.
— Надявам се. Не бих искал в рая да ми е горещо и да съм жаден. А може би сме отишли в другата посока — пошегува се той унило.
— Не е смешно, Матю, работата е сериозна — укори го Лили. — Защо не мога да се движа?
— Защото съм те завързал за мачтата. И аз се завързах. Това може би ни е спасило, защото и двамата бяхме в безсъзнание доста време.
— О!
— Защо го направи, Лили? — запита изведнъж Матю. — Защо не остана долу, както те бях помолил?
Лили мълча дълго време, преди да отговори.
— Мисълта, че може да те ранят или да умреш, ме накара да изляза. Аз… исках да помогна.
— Наистина ми помогна, повярвай ми, но едва не загуби живота си. Спомняш ли си какво стана?
— Нищо не помня, след като паднах във водата. — Изведнъж тя обърна глава и го обля с кехлибарения си поглед. — Ти как падна зад борда? Защо не съм се удавила?
Мълчание.
— Матю, чуваш ли ме? Как падна във водата?
Гласът му беше нисък и рязък.
— Скочих.
— Какво?
— Скочих след тебе.
Лили замълча, твърде смаяна, за да отговори. Мислеше да каже какво ли не, но можа да изрече само две кратки думи.
— Благодаря ти.
— Ти ми спаси живота, така че съвсем редно беше аз да спася твоя — каза Матю, подценявайки смелата си постъпка.
След това и двамата замълчаха, проучвайки собствените си мисли и надежди за бъдещето, което можеше и да нямат. Колко време щяха да издържат без вода? Със сигурните си моряшки познания Матю беше наясно, че няма да е много.
13
Бученето в ушите й нарастваше и затихваше като прибой във ветровит ден и Лили едва успя да отвори облепените си със сол клепачи. Яркото слънце я заслепи и тя бързо затвори очи, за да се спаси от неумолимия му пек. Полека започна да осъзнава и други неща със замаяния си мозък. Вече се не подмятаха безпомощно над шибаните от вятъра вълни, усещаше твърда почва под себе си. Вода я плискаше на равни интервали. В съзнанието й проникнаха и звуци. Птичи крясък нахлу в замъглените предели на мисълта й. Разтърсвайки глава, сякаш да я освободи от паяжини, Лили успя да отвори очи и да вдигне глава.
Гледката, която се представи пред очите й, беше най-красивата, каквато някога беше виждала. Земя! Парчето мачта, върху което се бяха закрепили двамата с Матю, по чудо беше доплавало до един от седемстотинте острова в Бахамите. Какъв необикновен късмет, помисли тя, след като беше готова да посрещне смъртта насред океана. Вместо това двамата лежаха на прекрасен пясъчен плаж, който изглеждаше като самия рай. Извивайки полека глава, тя видя Матю, легнал неподвижно зад нея, и почувства как я връхлита пристъп на неописуема паника.