— Намерих, Матю, погледни!
И тя му протегна две кокосови черупки, в които се плискаше вода. Матю взе едната и отпи голяма глътка.
— Слава богу — изпъшка той, когато утоли жаждата си. — Толкова се уплаших… е, няма значение, ще се справим, докато дойде помощ.
Лили му помогна да се върне на пясъка и се отпусна до него.
— Намерих пътека, Матю. Води право към езерото. Мислиш ли, че островът е обитаем?
Вниманието на Матю се изостри.
— Пътека? Изглеждаше ли така, сякаш някой наскоро е минавал по нея?
Лили набръчка чело в усилие да си спомни.
— Беше обраснала, така че сигурно движението по нея не е било голямо. Толкова спокойно беше при езерото — въздъхна тя замечтано.
— Съмнявам се, че островът е обитаем — осмели се да изрече Матю.
— А как си обясняваш пътеката?
— На много малко от тези острови има прясна вода. Склонен съм да се обзаложа, че пиратите слизат тук от време на време, за да напълнят бъчвите с вода. Сигурно има и много плодове. Имали сме късмет, че доплувахме точно до този остров.
— Пирати?! Ами ако се върнат? Какво ще направят с нас?
Матю знаеше какво правят пиратите с красивите жени като Лили, но разумно реши да го премълчи. Ако невероятният им късмет не ги изоставеше, щяха да се махнат от острова дълго преди на него да се появят някакви пирати. Поне един от екипажа на „Морския ястреб“ трябва да беше видял, че падат в морето, затова Матю очакваше издирвателната експедиция да ги намери всеки момент. Когато Матю видя „Горди“ да се отделя от „Морският ястреб“ след като се хвърли в морето подир Лили, беше сигурен, че неговият кораб ще стигне на сигурно място в Насау.
— Не си мисли за това, любов моя. Ще ни спасят дълго преди някой пират да се върне на този остров.
— Как си, Матю? Иска ми се да бях имала игла и конец, за да зашия тази рана. И нещо за треската ти. Мога да събера плодове да се нахраним, но дори да успеем да хванем някое малко животно, няма как да го сготвим без огън.
Матю се ухили, бръкна в джоба си и извади малка кожена торбичка. В нея имаше кремък, игла, дебел конец, куки и влакно за въдица. Лили изпищя възторжено.
— Не мога да повярвам!
— Добрият моряк винаги носи основните неща със себе си. Никога не се знае кога ще претърпи корабокрушение. И ножът ми още е у мене. Няма да гладуваме, това е сигурно. Бива ли те с иглата? — запита той, подавайки й торбичката.
— Никога не съм шила човешка кожа, но сигурно няма да е много по-различно от шиене на плат — промърмори тя. Но въпреки смелите си думи огледа подозрително раната на Матю. — Нямаме нищо за притъпяване на болката.
— Просто го направи — каза той през зъби.
Лили кимна и внимателно вдяна иглата. Матю изстена, когато тя я забоде в плътта му. За свое щастие, припадна преди втория бод.
Тя продължи да проверява челото му, но температурата още беше твърде висока. Когато той започна да трепери, тя отряза остатъка от платното и го зави с него. Когато и това не помогна, свали дрехите му, съблече се и се притисна до него, мятайки отгоре си мизерните останки от платното, за всеки случай — ако някой се натъкне на тях на този забравен от бога остров. Телесната й топлина скоро сгря Матю и той потъна в дълбок сън. След миг и Лили се присъедини към него.
Когато се събуди след доста време, беше станало тъмно, но луната беше толкова ярка, че светлината й застилаше целия остров със сребърно покривало. Лили усети колко е горещо лялото на Матю и се изплаши — както никога досега. Ами ако той умре? Ако тя остане сама на този пуст остров?
— Будна ли си, Лили? — Звукът на гласа му я успокои, но не много. — Има ли още вода?
Тя намери кокосовите черупки и му даде да пие.
— Как се чувстваш?
— Зле. Но ако по този начин мога да те накарам да легнеш при мене без дрехи, на драго сърце ще го понеса.
Лили се изчерви.
— Как можеш да се шегуваш в такъв момент?
— Кой се шегува? — Ръката му се плъзна по хълбока й и с отпусна на гърдите и. Той понечи да се надигне, но слабостта бързо го надви. — По дяволите!
Посегна отново, но Лили го отстрани леко.
— Дръж се прилично — укори го тя. — Ще отвориш раната. Заших я и тя спря да кърви, но ще си навредиш, ако шевът се отвори.
С въздишка на съжаление Матю отново се отпусна на мекото си пясъчно легло.
— Легни до мене.
— Само ако обещаеш да се държиш добре.
— Май друго не мога да направя.
Тя се притисна отново до него.
— Сега спи, а утре ще намеря нещо за ядене.