Лили се протегна и откъсна големия сноп банани, които висяха точно над главата й. Гладът я беше събудил рано и след като облече долната риза и обу обувките си, тя се запъти към езерото, търсейки зрели плодове за закуска. Върна се с бананите, изяде два и остави другите до Матю, който още спеше дълбоко. После, като събра останалите си дрехи, както и тези на Матю, тя тръгна отново към езерото. Дрехите бяха втвърдени от сол и имаха нужда от сериозно изпиране, преди да станат отново годни за носене.
Лили остана дълго време край езерото — най-напред се изкъпа, после изплакна дрехите и ги изстиска. Простря ги на храстите да съхнат и седна на брега на езерото, за да изсуши косата си на горещото утринно слънце. Нямаше представа колко красива изглежда — гола, разпуснала медночервената си коса, която отразяваше слънцето и се къдреше около лицето й в диво безредие. Забравила всичко, възприемайки само мирното обкръжение, тя се протегна, радвайки се, че е жива, и вдигна лице към приятната топлина на слънчевите лъчи.
Опрян на здрава тояга, Матю спря на няколко стъпки от Лили. Разбра, че тя не беше усетила приближаването му, и не искаше да я изплаши. Но най-вече искаше да изпълни очите и сетивата си с омайващата гледка, каквато представляваше тя. Направо му вземаше дъха. Той издаде задавен стон; болката от раната не беше единствената, която изпитваше в момента. Искаше да се люби с Лили, искаше го с всяка фибра от тялото си… и умираше от мъка, че няма достатъчно сили, за да достави удоволствие на себе си и на нея.
— Толкова си красива, че чак очите ме заболяха — изрече той тихо.
— О! — трепна Лили, изненадана да види Матю застанал зад нея, но и облекчена, че не е някой непознат. Ръцете й инстинктивно се вдигнаха, за да прикрият гърдите, и тя невинно събра крака. — Какво правиш тук?
И Матю беше съвсем гол, но за разлика от нея като че ли се чувстваше непринудено.
— Трябва да се изкъпя — изрече той, набръчквайки нос.
— Трябваше да ме изчакаш да се върна. Ами ако се беше изгубил? Или ако беше паднал?
— Не беше трудно да следвам пътеката — сви рамене Матю. — Но сега можеш да ми помогнеш, ако искаш. Как е водата?
— Прекрасна — каза Лили и скочи на крака.
Посегна към ризата си.
— Недей — изрече меко Матю. — Ще я намокриш. Освен това, много ми харесва да те гледам, но не мога да направя нищо.
Прехапвайки нерешително устни, Лили не можеше да откъсне очи от дръзкото тяло на Матю. Въпреки раната и слабостта му той изглеждаше здрав и мъжествен. Беше толкова твърдоглав, толкова издръжлив и мощен. Когато искаше нещо, не си даваше отдих, докато не го постигнеше.
— Изяде ли си бананите? — запита тя, внезапно сменяйки темата, като почти насила откъсна очи от голотата му.
— Да, благодаря ти. По-късно ще ти покажа как да ловиш риба.
— Боли ли те още?
— Повече, отколкото изглежда — каза той загадъчно.
Мъжествеността му започна да набъбва и Лили почервеня, отмествайки очи.
— Ти… искаше да се изкъпеш — заекна тя, внезапно смутена.
Матю протегна ръка и тя се поколеба за миг, преди да я поеме. Той още не можеше да се държи добре на краката си, стори й се горещ, но явно се чувстваше добре и щеше да се възстанови. Двамата влязоха заедно в езерото.
— Измий ми гърба — каза той, стряскайки я с погледа си.
— Няма сапун.
— Вземи пясък.
Тя гребна шепа пясък от дъното и внимателно изтри гърба и раменете му. Когато свърши, се дръпна от него, но той още беше много слаб и се олюля. Тя му помогна да излезе от водата и седна до него, докато той си почиваше, за да тръгнат после към брега.
— Така и не съм ти благодарил, задето ми спаси живота — изрече Матю.
— Напротив, спаси моя.
— Лили.
Той посегна, вплете пръсти в косата й и я привлече към себе си. Устните му нежно докоснаха нейните — много по-нежно, отколкото когато и да било преди. Един от дългите му пръсти прокара линия но бузата й, по деликатната извивка на шията, чак до връхчетата на гърдите й. Езикът му разтвори устните й, наслаждавайки се на неповторимия й вкус, докато той смучеше устните й и изследваше меката вътрешна повърхност на устата й.
Изпускайки тежка въздишка, Лили се дръпна.
— Не, Матю, не си готов за това. И… не съм сигурна, че… че и аз съм готова… освен ако…
— Освен ако?
— Какво ще стане, когато напуснем този остров?
— Има ли значение? Ти си моя съпруга.
— Ще поговорим за това по-късно — каза тя и се изправи.
Подаде му ръка, за да му помогне да стане, и той се надигна полека. После тя събра влажните им дрехи и двамата се облякоха мълчаливо.
В следващите дни Матю бързо възвърна силата си. Треската почти бе отминала, раната му заздравяваше, както изглежда, без лоши последици, освен че щеше да му остане белег, който винаги щеше да му напомня за чудодейното избавление. Ядяха предимно плодове и риба, каквато Матю успееше да улови. Веднъж хванаха зелена костенурка, заблудила се край брега, и след като Матю я почисти, използва черупката, за да приготви вкусно задушено от месото й и някои ядивни корени, които беше изровил с ножа си. На острова като че ли нямаше много животни, но те със сигурност не гладуваха.