Дните бяха приятно горещи, а нощите — прохладни. През повечето време Матю носеше само остатъците от панталоните си. Убеди Лили да махне фустите, но тя не се поддаде на настояването му да носи само тънката си риза. Една вечер, докато вечеряха с риба, банани, манго и папая, Матю я гледаше така напрегнато, че тя се почувства неудобно. Започна да се върти, а после забъбри нервно.
— Колко време според тебе ще мине, преди да ни спасят?
— Вероятно не особено много — отвърна Матю, без да изпуска от поглед лицето на Лили. — Не ти ли харесва да бъдеш сама с мене?
Тя отмина без внимание последното изречение.
— Тук сме повече от седмица. Ами ако…
— Не прави предположения, скъпа. Твърде много се тревожиш, помощта ще дойде. — Той замълча, после внезапно изрече: — Хайде да влезем в езерото.
— Сега ли? — запита Лили изненадана.
Бяха се залисвали с яденето толкова дълго, че луната вече се беше издигнала като огромна сребърна топка в небесата.
— Защо не? Страх ли те е? Ако има още някой на острова, вече да сме го срещнали. Сами сме, любов моя.
Последното изречение не я успокои кой знае колко. Той вече се беше възстановил напълно и начинът, по който я гледаше в отминалите няколко дни, не оставяше особено много на въображението. Желаеше я — това беше съвсем ясно. Но въпросът беше дали я иска, защото е единствената жена наоколо, или защото я обича? Мъже като Матю вземаха всичко, което намерят, а тя не искаше отново да бъде използвана по този начин.
— Лили, чу ли ме?
— Чух те — каза тя с равен глас. — Не мисля…
— Това е проблемът, че мислиш твърде много. Хайде — каза той, хвана я за ръка и я накара да се изправи. — Едно топване в езерото ще ни освежи след днешната жега.
Тя тръгна подир него, не можейки да измисли причина да му откаже, и твърде слаба физически, за да се съпротивлява. Заедно със здравето се беше върнала и силата му.
Гледката на езерото, окъпано в ярката лунна светлина, едва не отне дъха й. Тя застана в края на гората, попивайки смайващата картина. Колко романтично би било, помисли тя замечтано, ако беше тук с мъж, който да я обича. Погледна към Матю, който беше застанал на брега на езерото, и с удивление видя, че той вече събува панталоните си. Тялото му, позлатено от играта на сенките под лунните лъчи, приличаше на недовършена скулптура. Тя беше виждала фигури, приличащи на него, в парижките музеи. У Матю имаше нещо самотно, докато стоеше така отпуснат и спокоен, сякаш освободил се от всякакви земни грижи. Тя съзираше у него непоклатимата сила, на която вече беше свикнала да разчита. Омагьосващата гледка на мъжественото му голо тяло, позлатено от лунната светлина, щеше да остане завинаги в мозъка й.
— Идваш ли?
Гласът му я изтръгна от безмълвните й размисли. Тя се поколеба само за миг, преди да отговори:
— Да.
Свали роклята и обувките си и се приближи към него. Матю я погледна и сви вежди.
— Махни ризата.
— За… защо?
— Защото те моля.
— По-удобно ми е с нея — възрази тя упорито.
— А на мене ще ми с по-удобно без нея. Длъжница си ми, любов моя, нали не си забравила? Сега съм добре и те искам.
— Мислиш ли, че е разумно, Матю? Вих искала да не… да не усложняваме допълнително живота си точно сега. Когато се върнем в цивилизацията, ти ще продължиш да се занимаваш с каперство, а аз… може би ще се върна в Англия някой ден.
Тя искаше да ги свързва любов, а не само да задоволява страстта му.
— Не мисля — възрази Матю. — Ти си моя, Лили, и аз не си давам моето.
Лили беше смаяна.
— Защо за тебе трябва да има значение какво правя аз? Имаш си Кл…
— Не, не го казвай! — предупреди я Матю с мрачно изражение. — Сега за мене не съществува никоя друга освен тебе. Да ти помогна ли да свалиш тази риза?
Той вдигна ръце към деколтето й, напълно готов да разкъса дрехата от горе до долу.
— Не! Аз ще я сваля — намеси се Лили, отблъсквайки ръцете му. — Господ знае колко време още ще останем тук, а това са единствените ми дрехи.
— Повече ми харесва да те гледам без тях. — Очите му блеснаха в хищна наслада, докато противната, скриваща я дреха се плъзгаше надолу и падаше в краката й. Той протегна ръка, за да докосне гърдите й, и Лили потрепери от сдържана страст, докато усещаше как тъмният му поглед гали голото й тяло. Коравата му длан беше болезнено възбуждаща върху нежните хълмчета. Лили беше се съпротивлявала толкова дълго, че тялото й копнееше от жаждата отново да почувства неповторимата любов на Матю. — Имаш съвършени гърди. — Допирът му се превърна в еротична ласка, която я разтърси от глава до пети. — Обичам зърната ти. Те са като малки зрели плодове, молещи да бъдат вкусени.