Той сведе глава и устата му засмука едното тъмно зърно.
Лили ахна в наслада, когато той започна да дразни набъбналото зърно с езика си, а после леко го захапа със зъби. Той я почувства да се вцепенява и нисък смях се изтръгна от гърдите му. Знаеше как й въздейства. Изведнъж се отдели от нея и я дръпна към водата. Когато навлязоха надълбоко, спря и я притегли в прегръдките си, а после се гмурна под спокойната повърхност, без да я изпуска.
— Ма… Матю! — Той се засмя, когато тя изплува, плюейки вода. — Да не се опитваш да ме удавиш?
Вместо да отговори, той сведе глава и облиза искрящите капчици вода, които канеха от връхчетата на гърдите й.
— Вкусът ти е прекрасен.
— Матю, аз…
— Не говори, само чувствай. Нека тялото ти говори вместо тебе. Искам те, Лили. Искам реакцията ти, страстта ти. Искам душата ти.
Останала без дъх от думите му, Лили се осмели да запита:
— Какво ще ми дадеш в замяна?
Матю замря. Умът му затърси яростно някакъв отговор и когато го намери, остана така шокиран, че думите избягаха от него. Кога привличането, което изпитваше към Лили, беше прераснало в това натрапчиво чувство? Никога досега не я беше искал по-силно. Никога не беше имал нужда от нея толкова настоятелно. Едва не се пръскаше от желанието да навлезе дълбоко в тази прекрасна, непредсказуема, упорита и независима жена. Не само сега, а завинаги. Емоцията, на която толкова дълго се беше съпротивлявал, бавно и настоятелно унищожаваше стената, която беше издигнал около сърцето си.
Мълчанието на Матю продължи толкова много, че сълзи бликнаха в очите на Лили и силното й разочарование изтръгна дълбок стон от гърлото й. Какво беше очаквала — думи на любов ли? Доста добре познаваше Матю, за да очаква цветисти фрази, когато той дори не знаеше какво означава любов. По как се беше надявала… В края на краищата, той беше скочил във водата, за да я спаси, пази? Дори да не я искаше с любов, все още я искаше заради страстта си. Това не беше ли достатъчно, за да я задоволи?
Не.
— Лили.
— Няма нищо, Матю — каза тя тихо и тъжно. — Знаех какво да очаквам още от самото начало. Не биваше да искам от тебе да ми дадеш онова, което не чувстваш.
— Поискай отново.
— Какво?
— Поискай го отново — повтори той.
Тя се вгледа в очите му, където се преплитаха надежда и отчаяние. В лунната светлина погледът му беше непрозрачен и сребрист, но тя не можеше да не забележи искрата на желанието, което искаше да я погълне. Дъхът излезе мъчително от гърдите й, думите й бяха ясни, макар и треперливи.
— Ако ти дам душата си, какво ще ми дадеш в замяна?
— Любовта си, Лили, давам ти любовта си.
— О, господи, Матю, не го казвай, ако не го мислиш сериозно! Ако ме искаш толкова много, че да ме излъжеш, няма да се противя. Не мисля, че изобщо бих могла, дори да исках.
— Не те лъжа, любов моя. Не стигнах лесно до това решение, но е време да призная какво чувствам в сърцето си към тебе.
Лили усети, че се разтапя. Да чуе Матю да й казва, че я обича — това беше последното нещо, което би очаквала.
— О, Матю, не знаеш колко дълго чаках да чуя тези думи.
Изведнъж тя се озова във въздуха, когато той я вдигна и я изнесе от водата. С огромна нежност я положи в ароматната трева на брега на езерото.
— Нека ти покажа колко много те обичам.
Тя си пое дълбоко дъх с остра наслада, докато устата му пленяваше нейната. Целувката беше толкова нежна и свежа, като бавен летен дъжд. Страстта между тях беше великолепна, но сега беше нараснала, след като той й каза, че я обича. Нещо неповторимо и мощно ги свързваше и сега Лили беше щастлива да назове името му.
Любов.
С бавна наслада той докосваше устните й със своите, усещайки всяка частица от устата й с всяка частица от своята. Желанието прогаряше пътека по тялото й, докато тя се притискаше към него, а целувката му продължеше сякаш безкрайно. Тя го поглъщаше целия — силата му, напрежението у него, страстта му. Когато той се плъзна върху нея, тя с радост прие тежестта му. Крайниците му бяха топли и твърди, горещината на тялото му я възпламеняваше. Той използваше ръцете и устните си с вещина и опитност, създавайки незабравимо, неповторимо мъчение, докато в нея се разливаха вълна след вълна от истинско, първично удоволствие.