— Докосни ме — помоли Матю с накъсан дъх, намирайки ръката й, за да я притисне към онази част от себе си, която молеше за нейния допир.
Ръката й се стегна около него, изненадана колко гладка е кожата му под пръстите й. Като стомана, облечена в най-мекото кадифе. Той се притисна към нея и изстена.
— Нека и аз те докосна така.
Ръката му се спусна към корема й, минавайки през копринената горичка на мястото, където се съединяваха бедрата й, стигайки до нежната цепнатина между тях, и той я загали леко, нежен масаж. Лили остро си пое дъх, когато един дълъг, загорял пръст проникна в нейната влажност. Когато към него се прибави още един и те започнаха предизвикателно да влизат и излизат, Лили трепна конвулсивно в чисто рефлексивно движение и ръката й се стегна около набъбналия член на Матю, а той изтръгна от гърлото си дълбок, неразбираем звук. Мислейки, че го е заболяло, Лили дръпна ръката си.
— О, господи, не спирай! — Тя плахо го обхвана отново и Матю изпусна трепереща въздишка. — Обичам да ме докосваш така. На тебе харесва ли та да ме докосваш?
Ръката му правеше такива прекрасни неща с нея, че тя не можеше да говори, а само кимна в отговор на въпроса му. Обичаше всичко у него — аромата му, мъжествен, чист, ободряващ. Вкусваше начина, по който той я караше да се чувства, начина, по който така свободно и така нежно манипулираше тялото й. Но бързо започна да достига точката, когато искаше да го почувства в себе си, имаше нужда от него толкова отчаяно, че бе принудена да го моли.
— Матю, моля те, не издържам повече! Толкова отдавна беше и толкова те искам. Искам те сега.
Тя сключи крака около неговите и се изви в безсрамна подкана.
— Знам какво искаш, скъпа, и аз го искам — изпъшка Матю, докато разтваряше краката й и се наместваше между тях.
Обсипа я с дъжд от диви целувки по челото и слепоочията, по линията на челюстта, чак до гърлото и гърдите. Взе едното зърно в устата си и го засмука, докато навлизаше дълбоко в стегнатата й плът. Лили усети да се сгорещява и се втечнява, чувствайки как набъбналата му мъжественост овладява изцяло тялото й. Когато той влезе достатъчно дълбоко, започна нова атака с бавно повдигане и снишаване над разпалената й плът.
Изведнъж тя извика в блажена агония, докато светът й се разпадаше на милиони парченца. След секунди Матю се присъедини към нея.
Преди душата му да напусне тялото, той прошепна настоятелно върху устните й:
— Кажи го, Лили.
— Обичам те, Матю.
14
Заспаха голи, както господ ги беше създал, край езерото, не искайки да прогонят магията, която ги затваряше в един малък свят, само техен. Това беше свят, където имаше единствено любов, където грозните реалности нямаха достъп и нежните чувства се изразяваха свободно.
Лили се събуди веднъж в ранните часове на деня, когато Матю прошепна на ухото й:
— Събуди се, любов моя, не мога да ти се наситя.
Тя лежеше настрана и Матю се сгуши зад нея. Лили усети ерекцията му зад себе си и той разтвори краката й, вмъквайки се в нея. Обхвана с ръка нежното гнездо от червеникави косми между краката й и навлезе полека, плъзгайки се бавно и с наслада към екстаза. Лили ахна и се притисна към него. Когато той започна лекото люлеещо движение в нея, топлите му, тъмни ръце се изпълниха с гърдите й, дразнейки връхчетата им, докато тя не започна да стене от удоволствие. Той я изведе на най-високия връх и двамата заедно се хвърлиха в бездната. Той я чакаше, когато тя се спусна отново на земята.
Когато Лили се събуди на следващата сутрин, слънцето топлеше кожата й и песните на стотици птици прогонваха тишината. Тя не откри Матю да спи до нея. Опита се да реши дали да тръгне да го търси, когато той изведнъж се появи от гъстия храсталак, носейки плодове, увити в бананов лист.
— Помислих, че ще си гладна, когато се събудиш — каза той, взрян в предизвикателната й голота, която се разкриваше пред него. Внимателно положи плодовете на земята и взе ръката на Лили. — Да се изкъпем ли преди закуска?
Блясъкът в очите му я предупреждаваше, че къпането е последното, което има наум.
— Никога ли не си доволен?
— Не и когато става дума за тебе. Ако ти отказват нещо, което много искаш, и най-накрая го получиш, искаш да се натъпчеш. Точно това правя и аз.
Те дълго си играха в езерото като безгрижни деца, а когато игрите добиха любовен оттенък, се върнаха на брега и се любиха. След като отново се изкъпаха, седнаха да се насладят на плодовете, които Матю беше събрал.
— Мислих много — каза Матю, след като се нахраниха. — Все още имаме парче платно. Можем да си направим някакъв подслон.