— Господи, тук сме вече от месеци! — изпъшка Матю един ден, когато прибави поредната резка на дървото.
Времето беше минало толкова бързо, че той не беше осъзнал колко време вече са откъснати от света. Къде беше екипажът му? Толкова лошо ли бе повреден корабът му, че да не е могъл да стигне до пристанище? Нима никой не бе видял, че той и Лили са паднали зад борда? Най-различни предположения се бореха в ума му. Някой вече трябваше да дойде за тях. Не че имаше нещо против времето, прекарано насаме с Лили. Но просто нямайте представа какво става с войната и дали британците са успели да подчинят любимата му Америка.
— Сигурно вече сме 1814-а — каза учудено Лили.
— Може би днес ще отида до другата страна на острова — подхвърли Матю. От доста време го замисляше, но някак все не стигаше до това. — Възможно е там да е по-удобно за кораби. Ако някой кораб е идвал скоро, трябва да намеря следи от него. Искаш ли да дойдеш?
— Не — изрече бавно Лили. — Обувките ми няма да издържат пътя през джунглата, а не ми се ходи боса. Колко време няма да си тук?
— Не знам, зависи колко е голям островът. Може да с малък, но при тези запаси от вода по-скоро ми се струва, че е голям. Може би няма да се върна до утре. Най-вероятно вдругиден. Нали при тебе всичко ще е наред?
— Няма кой да ми направи нещо лошо — усмихна се Лили. — Дори няма диви животни. Имаме още малко конец, ще ти закърпя дрехите, докато те няма.
— Бих ти оставил ножа, но може би ще ми трябва, за да си пробивам път през храстите.
— Не се тревожи, Матю, май ще прекарам повечето време в сън. Тук нямаме особено много работа, но като че ли не си почиваме достатъчно.
Очите й блеснаха в лек укор, когато помисли колко често се любеха, когато трябваше да спят. Матю само се ухили.
— Обичам да се любя с тебе. Всъщност… — Посегна към нея, хвана я през кръста и я притегли в преградките си. — Тъй като няма да ме има тук известно време, трябва да се любим точно сега.
Хванати за ръка, те тръгнаха към брега и затърсиха в топлия пясък миди, годни за ядене, раци и други деликатеси, изхвърлени от вълните.
Лили се засмя, усещайки как зърната й се отъркват в твърдите косми на гърдите му. Както обикновено, и двамата бяха голи, докато газеха в прибоя, търсейки храна.
— Трябва да ме хванеш — каза тя, изтръгвайки се от прегръдката му, и хукна покрай брега.
Обърна се веднъж, за да погледне през рамо, но Матю не беше помръднал, а просто я гледаше развеселен. Но той беше толкова изобретателен, че тя не му вярваше, затова просто забави ход, без да спира. Изведнъж на краката му сякаш поникнаха криле и той хукна след нея. Тя нямаше никакъв шанс.
— Исках да ти дам преднина — каза той, когато я настигна след няколко секунди. — Имаш ли настроение за игри?
— Зависи — каза тя предпазливо. — Какви игри имаш предвид?
— Такива, каквито и двамата печелим, дори когато губим.
Лили изглеждаше озадачена, когато Матю коленичи пред нея. Тя понечи да го последва, но той я задържа. Тя погледна надолу, за да види дали има ерекция, но той като че ли не бързаше особено.
Обхвана гърдите й и ги повдигна, дразнейки малките, стегнати зърна с палците си. Устата й се отвори, издавайки гърлен стон. С бавна наслада той близна пъпа й, докато ръцете му слизаха надолу по ханша, за да я притиснат към ненаситната му уста. Тя вплете пръсти в косата му, отметна глава и се отдаде на насладата.
— Разтвори крака — прошепна той настоятелно.
Една чайка се спуска от небето и се гмурна във водата на няколко стъпки от тях, но само приливна вълна би попречила на Лили да се подчини на дрезгавата заповед на Матю.
Той започна да я целува, раздели с език плътта й и се вмъкна подлудяващо, в нежната й влажност. Лили щеше да падне, ако той не я беше задържал, за да я положи след миг на топлия пясък. Погледна я и се усмихна, и тя забеляза, че устата му е влажна. После мислите й се разпиляха, когато той разтвори краката й, вдигна коленете й и отново наведе глава към нея. Лили подскочи. Беше станала толкова чувствителна, че със сигурност, нямаше да понесе още подобни мъчения, без да се разпадне. Но тези месеци насаме бяха научили Матю колко може да понесе тя.
Беше я довеждал до кулминация много пъти и това беше само един от тях.
— Матю, не издържам!