Гърленият му смях й подсказа, че няма да избяга толкова лесно, докато той продължаваше неотстъпната си атака, този път вкарвайки в действие пръстите и устата си. Коремът й се сви, коленете затрепериха, пръстите на краката й се сгърчиха, когато вселената се завъртя около нея. Нямаше нищо друго освен нейното тяло и неговата уста. Главата й се замята насам-натам, когато дойде експлозията, отпращаща я към звездите, където тя се разпадна на милион парченца. Това не беше леко освобождаване, каквото идваше след нежно любене, а див, яростен край на бурната агония, която Матю беше разпалил у нея.
После той се озова върху нея, в нея, изпълвайки я със себе си, отвеждайки я отново на онзи връх на екстаза. Тя изстена, когато го почувства да навлиза дълбоко, толкова дълбоко, че докосваше душата й. Матю внезапно замря.
— Боли ли те?
— О, господи, не, просто е толкова дълбоко… толкова хубаво. — Еротичните й думи едва не сложиха край на любенето им.
Той би могъл да избухне в кулминация в същия този миг, но се насили да остане спокоен в нея, докато не почувства как тя се стяга около него. После той отново тръгна по неописуемия път към освобождението. Стисна ханша й и я повдигна, и удоволствието му стана толкова остро, че граничеше с болка. Влизайки докрай, с мощни тласъци на хълбоците си, той усети, че губи контрол.
— Не мога да чакам, любов моя — изстена Матю в агония.
Стиснал зъби, той се изля, не осъзнавайки вика, който се изтръгна от гърлото му. Отчайваше се, че е изпреварил Лили, но беше възнаграден, когато усети как тя се стяга около него, и чу вика й, когато се присъедини към екстаза.
След това те дълго време лежаха на горещия пясък, изтощени и задоволени, докато Матю не реши, че е време да отиде да изследва другата страна на острова. Последните му думи накараха тръпки да полазят по гърба й.
— Не се показвай, ако имаме гости, скъпа.
Каза го почти на шега, имайки предвид факта, че не бяха видели жива душа, откакто бяха тук, но Лили взе присърце предупреждението му.
Останалата част от деня мина еднообразно и Лили си пожела да беше придружила Матю на пътешествието през острова. Занимаваше се с кърпене, дрямка, събиране на раци и малки морски животинки, дори се опита да лови риба. Прекара една безсънна нощ — липсваше й прегръдката на Матю; събуди се рано на другата сутрин. Осмели се да слезе на брега едва в късния следобед, прекара цели часове в къпане в езерото, после събра плодове, за да попълни намалелите запаси в заслона.
Тананикайки си тихичко, Лили излезе изпод укритието на дърветата и пристъпи към пясъчната ивица на брега. Поради някаква необяснима причина, откакто Матю беше заминал, тя се чувстваше по-добре с дрехи, затова тази сутрин надяна ризата си. Не беше кой знае какво, но поне предлагаше някакво прикритие. От кого — това не успяваше да си представи. Докато не стигна до брега. Той гъмжеше от мъже.
Мъже от всякакъв ръст и външност, облечени в странни дрехи, слизаха на брега от лодки и ги издърпваха на пясъка. Лили видя в тях бъчви и кошници и предположи, че мъжете са слезли на острова за прясна вода и плодове. Корабът им стоеше на котва на около сто ярда от брега, в дълбоката вода оттатък плитчините. Шокирана от вида на толкова много мъже след дългата изолация, Лили замръзна. Изведнъж разбра колко опасно е положението й и колко лошо би станало, ако я забележеха. Обърна се и побягна.
Мъжете не носеха червени униформи, затова тя разбра, че не са англичани, а от свирепия им вид и окъсаните дрехи, в които бяха облечени, си извади заключение, че няма начин да са американски капери. Оставаше да са пирати, а тя със сигурност нямаше желание да бъде хваната от тези отвратителни създания. Почти беше успяла да стигне под закрилата на дърветата, обграждащи брега, когато един от мъжете я забеляза. Отначало не можа да повярва на очите си, но веднага щом разбра, че няма халюцинации, сигнализира на другарите си за смайващото си откритие и хукна след нея. Другите незабавно го последваха.
Хлипайки уплашено, Лили се втурна през джунглата, провирайки се през лози, които се закачваха в косата й и се оплитаха в краката й. Чуваше как десетки крака трополят след нея и гласове, викащи на различни езици. Господи, помиеш тя трескаво, защо не беше внимавала повече? Защо не бе помислила да се прикрие, докато не се увери, че на брега няма натрапници? Толкова беше свикнала да не вижда на този остров никой друг човек освен Матю, че макар да знаеше, че е възможно да дойдат и други хора, нито за миг не беше помислила за това днес и не беше взела предпазни мерки. Сега обаче вече бе много късно.
Продължи да тича, докато не усети, че се задъхва и гърдите я болят. Ако преследвачите не бяха толкова близо, би могла да намери къде да се скрие в гъстия храсталак, но сега нямаше възможност да потърси скрито място, докато преследвачите скъсяваха разстоянието. Босите й крака кървяха и когато се спъна в един издаден корен, тя извика от болка и падна по лице. Един пират зад гърба й изрева радостно и се хвърли отгоре й. Другите се скупчиха в кръг около тях с високи подвиквания.