Вторият помощник плъзна поглед към брега.
— По дяволите, това е човек! Мислиш ли, че е капитанът?
— Готов съм да заложа всичко, което притежавам, че намерихме изгубения си капитан — изграчи възторжено Дик.
— Спусни лодката! — изкомандва той, източвайки от мостика.
Още няколко моряци бяха видели фигурата на брега и се натискаха за място в лодката; всеки искаше да е сред първите, които ще спасят капитана си. Оставиха място за Дик и след като той седна, лодката се заспуска към водата. Когато килът й се потопи, мъжете загребаха с всичка сила.
След като Матю се увери, че са го видели, престана да маха и сведе глава, за да благодари на бога, че е пратил „Морския ястреб“ на помощ. Не че не би могъл да прекара целия си живот с Лили на този остров, но много искаше да се върне към военните действия, ако вече не са свършили. А ако войната е приключила, той се замоли горещо дано победата да е била на страната на Съединените щати и те да са запазили свободата си.
Дъното на лодката опря в пясъка и Дик скочи във водата, втурвайки се към Матю. Младият мъж така се радваше, че вижда капитана си, че Матю не можа да не се усмихне.
— Време беше — каза той, когато Дик заразтърсва ръката му и взе да го тупа по гърба.
— Знаеш ли колко острова има в този проклет архипелаг? — оплака се Дик.
— Седемстотин, според последното преброяване. И не знам още колко островчета.
— Значи знаеш какво сме правили досега. По-лошото беше, че не можахме веднага да тръгнем да ви търсим. „Морският ястреб“ беше сериозно повреден от сблъсъка с „Горди“ и трябваше да се направи голям ремонт, преди да може да го спуснем отново на вода. Забавихме се няколко седмици, докато траеше ремонтът. Защо не се показа, когато слязохме на брега? Едва не те пропуснахме.
— Ние с Лили доплувахме до отсрещната страна на острова — обясни Матю. — Оттогава лагеруваме там. Едва вчера реших да огледам острова. Слава богу, че го направих.
Когато Матю спомена Лили, Дик почувства голямо облекчение.
— Като не видях госпожа Хоук, се уплаших… — Гласът му секна. — Къде е тя?
— Обувките й бяха в много лошо състояние, затова я оставих там — обясни Матю. — И тя много ще се зарадва да те види.
— Значи, и двамата сте добре? Виждам, че ти не си пострадал особено, но госпожа Хоук няма твоята издръжливост.
— Лили е много добре — усмихна се Матю — Смея да кажа, че двамата бихме могли да живеем тук за вечни времена. Какво става с войната?
— Британските сили държат Мисисипи до Илиноис, вражеските кораби опустошават бреговете на Чесапийк Бей и опожаряват обществени сгради във Вашингтон. Носят се слухове, че се подготвя много солидна интервенция през някое голямо пристанище. Никой не знае от кое, но вероятно мишената ще е Ню Орлиънс. Повечето хора смята това за необоснован слух, но генерал Андрю Джаксън и хората му са пратени в Ню Орлиънс да укрепят града срещу възможно нападение.
— Господи, Сара е в Ню Орлиънс и точно там мислех да заведа Лили — каза Матю. — Ако Бостънският залив още е блокиран, нямам друг изход, освен да идем с Лили в Ню Орлиънс.
— Невъзможно е да се влезе и излезе от Бостънския залив — обясни Дик, — така че Ню Орлиънс е най-добрият избор. Възможно е приказките за нападения да не са нищо друго освен слухове. Да отидем да вземем госпожа Хоук. Сигурно и двамата ще искате да се махнете оттук. Часовият вчера забеляза „Черната птица“ и смятаме, че Френчи може да слезе на някой от близките острови да попълни запасите си от прясна вода и плодове.
— Френчи Байо? Господи, защо не ми каза веднага? — избухна Матю. — Не искам това садистично копеле да припарва до жена ми, дори на десет мили!
— Съжалявам, Матю, не се сетих за това. А пък и като не видях други кораби, закотвени край острова, съвсем забравих за него.
— Не знаеш какво мисли човек като Френчи или да предскажеш какво ще направи — каза тихо Матю. — Може да е хвърлил котва от другата страна на острова, дори вече може да е там.
Лицето му се изкриви от болка и той започна да върти в ума си тази мъчителна мисъл. Защо не беше настоял Лили да дойде с него? По гърба му пролазиха тръпки, когато го връхлетя едно стряскащо предчувствие.
Страховете му се предадоха и на Дик, който каза:
— Влизай в лодката и да отиваме на кораба. Колкото по-скоро стигнем до госпожа Хоук, толкова по-добре. Сигурен съм, че всичко е наред, но ще се почувстваме по-добре, когато тя се качи на борда на „Морския ястреб“.
Матю замря за мит в безмълвно размишление.
— Имам странното чувство, че трябва да се върна по пътя, по който дойдох дотук. Ако „Черната птица“ е закотвен от другата страна на острова, предпочитам пиратите да не знаят, че сме тук. Ако са там и са открили Лили, по-добре ще е да ги нападнем тихомълком. Остави половината хора на борда на „Морския ястреб“, а другите ще дойдат с мене. Тъй като вече проправих пътека през джунглата, ще се придвижваме много по-лесно. Ако имаме късмет, ще стигнем там преди свечеряване.